Филипа Грегъри - Три сестри, три кралици

Няма да направи това.

Аз съм в по-добро положение от двете си сестри. Вкопчвам се в тази малка радост, така упорито, както когато бяхме момичета, състезаващи се за надмощие. Омъжена съм за добър човек, седя в малката си каменна стая най-горе в моя замък, виждам страната си в мир около мен, а синът ми е признат, законен крал. Иска ми се да се бях сбогувала с Катерина, дори не знаех, че е трябвало да се сбогувам и с Мери, докато не получих писмото ѝ:

Скъпа сестро,

Болката в корема ми се влошава; чувствам някакъв израстък вътре и не мога да ям: съмняват се, че ще дочакам Коледа. Коронацията ми беше спестена — венчавката се проведе тайно, защото коремът на тази жена растеше, — и се съмнявам, че ще дочакам раждането на копелето на Болейн. Да ми прости Господ, но се моля тя да пометне и издуването на корема ѝ да е причинено от камък като на моя. Пиша на Катерина, но четат писмата ми и тя не може да отговаря, така че не знам как е. За пръв път в живота си не зная как е тя и не съм я виждала от почти две години.

Сега ми се струва, че след като бяхме три момичета заедно, с толкова много неща, на които да се надяваме, светът, който доведе трите ни до това положение, се оказа жесток и суров. Когато мъжете имат власт над жените, жените могат да бъдат много принизени — и точно така се случва. Прекарвахме времето си, като се възхищавахме и си завиждахме една на друга, а трябваше да се напътстваме и закриляме взаимно. Сега аз умирам, ти живееш с мъж, който не е твой съпруг, истинският ти съпруг е твой враг, дъщеря ти се е отчуждила от теб, а Катерина изгуби битката си срещу принца, за когото се омъжи по любов. Какъв е смисълът на любовта, ако тя не ни прави добри? Какъв е смисълът да бъдем сестри, ако не се закриляме взаимно?

Както показва списъкът с книги, съществуват малко биографии на Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия. Много от разказите за нея са открито враждебни. Тя страда (както толкова много жени в историята) от това, че сведенията за нея са толкова оскъдни, че често не знаем какво е правила, и почти никога не знаем какво е мислела. Пъзелът на историята ни предоставя картина на резки промени на политическия курс и верността, и затова множество историци са приемали, че тя трябва да е била или неспособна да се справи, или нерационална. Обясняват това, като предполагат, че е била завладяна от мегаломания или похот, или по-просто (и традиционно) като типични действия на непостоянна жена.

Разбира се, отхвърлям твърденията за „природата“ на жените (особено ако се твърди, че те са слаби в морално и интелектуално отношение), а в случая на Маргарет, мисля, че е била, без съмнение, по-задълбочена и с по-стратегическо поведение, отколкото моделът на женско поведение тип „вълчица/глупава жена“. Този роман предполага, че Маргарет вероятно е направила най-доброто, което е могла в обстоятелства, непреодолими за много хора — мъже и жени. Всеки, стремящ се към власт в Европа през периода на късното Средновековие, сменя страните, на които е верен, със забележителна бързина и безчестие. За Маргарет, подобно на нейните врагове и приятели от мъжки пол, единственият начин да оцелее е бил да сменя съюзниците си, да заговорничи срещу враговете си, и да действа колкото е възможно по-бързо и неочаквано.

Тя е родена през 1489 г. като второ по ред дете от уговорения брак на Елизабет Йоркска — Плантагенет от предишната кралска фамилия — и Хенри Тюдор, победителят от битката при Бозуърт, и вярвам, че това чувство за принадлежност към първото поколение на една нова династия, е било толкова силно за нея, колкото и за по-добре известния ѝ брат Хенри VIII, вдъхвайки им както чувство за собствената им важност, така и несигурност. Мисля, че тя може би винаги е имала чувство за собствената си значимост, като най-голямото момиче в династията на Тюдорите, и за малоценност; като жена, а не една от важните наследници на Тюдорите. Тя е по-невзрачната по-голяма сестра на момиче, което ще се превърне в прочута красавица, а после в млада съпруга на много по-възрастен съпруг в брак, уреден с цел политическа облага.

Написах историята ѝ в художествена форма, в първо лице сегашно време, защото исках да мога да се възползвам от горното психологическо обяснение и да го покажа в образа ѝ. Исках да опиша вътрешните ѝ преживявания по време на три брака, за които имаме сведения само как са изглеждали пред хората. Няма сведения какво е изпитвала, когато изгубва попечителството над дъщеря си Маргарет, нито как се е чувствала, оставяйки сина си Джеймс, нито за скръбта ѝ при смъртта на Александър. Правилата за писане на историята диктуват, че един историк може само да прави предположения за емоциите ѝ; но за един романист е позволено, всъщност задължително, да пресъздаде тяхна версия. Именно тогава историческият роман — една хибридна форма — прави нещо, което намирам за дълбоко интересно — взема историческите сведения и ги преобръща отвътре навън; вътрешният свят обяснява външните данни.