Това е неразбираемо за мен. Гледам го напълно неразбиращо.
— Бихте ли повторили това?
Той повтаря.
— Хари ви е помолил да ми кажете това? Оповестява го пред всички чуждестранни кралски дворове? Казва на папата, че не управлява Църквата?
Архидяконът кимва, сякаш думите изневеряват и на него.
— И е съобщил на духовенството?
— Те са съгласни с него.
— Не е възможно — възразявам. Помислям си за изповедника на почитаемата ми баба. — Епископ Фишър няма никога да се съгласи. Той е дал обет да се покорява на папата. Няма да промени това, понеже Хари не се интересува от мнението на папата — помислям си за друг изтъкнат духовник, бича за еретиците, Томас Мор. — А също и други. Не е възможно Църквата да се съгласи.
— Тук не става дума за мнението на папата, а за традиционното му право — казва ми архидяконът със заучен, папагалски тон.
— Очевидно е имал правото да управлява, когато Хари го е помолил да изпрати кардинал.
— Не и сега, не и сега — казва архидяконът.
Поглеждам го с ужас.
— Това е ерес — прошепвам. — Нещо по-лошо, това е лудост.
Той поклаща глава.
— Това е новият закон — казва. — Надявам се да обясня на сина ви предимствата…
— Например какви?
— Десятък — промърморва той. — Приходите на Църквата. Парите от поклонниците, огромните богатства на Църквата. Сега те принадлежат на короната в Англия. Ако синът ви стигне до същото свято решение, той също би могъл да управлява собствена църква, също би могъл да бъде Върховен глава, и тогава ще получи богатството на Църквата. Знам, че приходите от данъците в Шотландия са недостатъчни…
— Искате кралят на Шотландия също да отхвърли върховенството на папата?
— Сигурен съм, че ще сметне това за предимство.
— Джеймс няма да краде от Църквата — процеждам аз. — Джеймс е благочестив. Няма да се провъзгласи за шотландски папа.
— Кралят не се самопровъзгласява — опитва се да ме поправи архидяконът. — Възстановява традиционните права на кралете на Англия.
— Какво следва? — питам настоятелно. — Какви други традиционни права? Господството над жените? Подчиняването на Шотландия?
Потрепващата искрица в погледа на архидякона, когато се покланя мълчаливо, ми подсказва, че Хари е готов да предяви и тези права, ако някога успее. Онази жена го е подтикнала да се държи като разглезеното момче, каквото е открай време. Смятам, че тя допуска ужасна грешка. Показва на Хари неговата власт. Дали ще му покаже и кога трябва да спре?
* * *
Архидяконът не постига успех с Джеймс, както и очаквах.
— Той дръзна да ми намекне, че можем да реформираме Църквата в Шотландия — гневи се синът ми. Нахълтва в личния ми кабинет преди вечеря, когато съм сама, ако не се броят две дами, за една от които зная със сигурност, че е любовница на Джеймс. Тя се оттегля към пейката в прозоречната ниша и се отдалечава достатъчно, за да не ни чува. По-късно той ще ѝ каже всичко, което иска тя да знае. Сега иска да говори с мен.
— Папата е добър приятел на Шотландия — казва той. — А брат ви нямаше възражения срещу управлението на Рим, докато не поиска оттам да обявят брака му за недействителен. Толкова е прозрачен! Толкова позорно очевидно е към какво се стреми! Разкъсва Църквата, за да може да се ожени за своята блудница.
Не мога да споря със сина си, когато е така разгневен.
— А какво ще стане с Църквата? Не всеки духовник ще се съгласи. Какво ще стори брат ви с онези, които откажат да го приемат като Върховен глава? Какво ще стане с манастирите? С абатствата? А ако те не се преклонят пред властта му?
Откривам, че треперя.
— Навярно на духовниците ще им бъде позволено да се оттеглят — казвам. — Архидяконът каза, че ще има клетва. Всеки ще трябва да положи клетва. Навярно на онези, които не се съгласят, ще бъде позволено да се оттеглят.
Джеймс ме поглежда.
— Всички? Знаете, че това не може да стане — казва презрително. — Или има клетва, или няма. Ако откажат да положат клетвата, тогава той ще трябва да обяви това за държавна измяна, или ерес спрямо неговата Църква, или и двете. Известно ви е наказанието за държавна измяна и ерес.
— Епископ Фишър ще трябва да напусне Англия — прошепвам. — Ще трябва да се махне. Но той никога не би оставил Катерина без изповедник, без духовен съветник.
— Няма да замине — предрича Джеймс мрачно. — С него е свършено.
Съфолк Плейс, Лондон
Англия, лятото на 1532 г.
Скъпа сестро,
Поддръжниците на Ан Болейн — роднините ѝ, които се възползваха така добре от нейното издигане, и родствениците ѝ от семейство Хауард, — стават все по-нетърпими. Тя се е настанила в покоите на кралицата, обслужват я както особа с кралска кръв. Можеш да си представиш как се чувствам, виждайки я как седи в стола на Катерина и спи в леглото на Катерина. Сега нареди да ѝ донесат накитите на Катерина от кралската съкровищница, за да ги носи при официални държавни поводи. Скъпоценностите на короната — сякаш е коронована кралица.
Читать дальше