Филипа Грегъри - Три сестри, три кралици

След като смехът и поезията приключват, има танци и Дейви идва да ми целуне ръка и да гледа танцьорите до мен.

— Той не е по-лош от който и да е млад човек — казвам.

— Съжалявам, че трябва да изразя несъгласие с вас — казва Дейви. — Но той е по-лош. Всяка нощ потегля с коня си да посети някоя жена в града или извън него, а когато не отива отвъд стените на двореца, е с някоя от прислужничките или дори с някоя от дамите. Той е похотлив като заек, ваша светлост.

— Той е много красив — казвам благосклонно. — И е млад мъж. Зная, че дамите ми флиртуват с него: как да ги отхвърли?

— Добре е да го ожените — казва Дейви.

Кимвам.

— Знам. Вярно е.

— Принцеса Мери никога няма да бъде подходяща за него — казва Дейви решително. — Съжалявам, че обсъждам семейството ви, ваша светлост, но племенницата ви няма да свърши работа. Титлата ѝ е ненадеждна. Положението ѝ не е сигурно.

Вече не мога да възразя на това. Хари не взе собствената си законна дъщеря на държавно посещение във Франция; взе незаконородения си син, Хенри Фицрой, и го остави там да гостува на собствените деца на краля на Франция, сякаш е принц по рождение. Никой не може да бъде сигурен каква титла ще бъде дадена на Хенри Фицрой в следващия момент, но Хари дава вид, че го подготвя да бъде кралска особа. Никой не може да бъде сигурен, че принцеса Мери ще запази титлата си, никой дори не знае дали една принцеса може да бъде лишена от титлата си. Никой крал в историята на света не се е опитвал да направи подобно нещо преди.

— Тя е родена с кралска кръв. Никой не може да отрече това.

— Уви — е единственото, което той казва.

Мълчим за минута.

— Имате ли вести от собствената си дъщеря, лейди Маргарет? — пита внимателно Дейви.

— Арчибалд не ѝ позволява да идва при мен. Настанил я е на служба при лейди Ан Болейн — усещам как устата ми се присвива презрително, и овладявам изражението си. — Тя се ползва с висшето благоволение на вуйчо си, краля. Говори се, че това е достойно за завист положение.

— Младият Джеймс иска да се ожени за дъщерята на френския крал — отбелязва Дейви. — Тази възможност се обмисля от години, тя има богата зестра, а това е Старият съюз.

— Това няма да се хареса на Хари — предричам. — Няма да иска Франция да се меси в делата на Шотландия.

— Няма нужда да се месят — заявява Дейви. — Тя идва, за да бъде негова съпруга, не е регент. Освен това имаме нужда от парите, които тя ще донесе. Няма да получите зестра като нейната от шотландски момичета като Маргарет Ърскин!

— В такъв случай нека да е принцеса Мадлен Френска — казвам. — Освен ако не чуем добри вести от Англия?

Дейви Линдзи ме поглежда с иронична усмивка.

— Надявате се на добри вести от Англия?

— Всъщност не, вече не. Вече никога не получавам добри новини от Англия.

Не получаваме добри новини. Самият Хари ми пише на Нова година:

Сестро,

С огромно удоволствие Ви пиша, за да Ви съобщя, че се ожених за маркизата на Пемброук, лейди Ан Болейн, дама с неоспорима добродетел и прекрасна репутация, която се съгласи да стане моя съпруга, тъй като предишният ми съюз не беше истински брак — както всеки учен човек вече потвърждава. Кралица Ан ще бъде коронована през юни. Вдовстващата принцеса на Уелс ще живее тихо и скромно в провинцията. Нейната дъщеря, лейди Мери, ще бъде уважавана дама и ще служи в покоите на кралицата.

При това положение мисля, че е свършено.

Свършено е, напълно свършено, за Катерина. Моята съперница и моята сестра, моята противница и приятелка, е довършена с този последен удар по гордостта ѝ, по името ѝ, по самото ѝ същество. Местят я отново, този път в стар, зле поддържан епископски дворец, Бъкдън в Кембриджшър, с оскъдна прислуга и твърде малка издръжка, за да може да поддържа положението си като кралица. Отново е бедна, точно като навремето, когато се хранеше със стара риба. Чувам, че все още носи власеница под роклите си, а сега кърпи ръкавите си и обръща подгъвите на роклите си. Но този път не може да се уповава на доброто си име и на младежкия си кураж и да се надява на по-добри дни. Сама е. Изповедникът ѝ, епископ Фишър, е под домашен арест, не пускат дъщеря ѝ при нея. На лейди Мери не е позволено да вижда майка си; не може дори да отиде в двора, освен ако не прави реверанси на Ан Болейн като на кралица.

Тя е вярна дъщеря на майка си.