Филипа Грегъри - Три сестри, три кралици

— Вярно е — кимва Джеймс.

— Той премести снаха ми в малка къща в Бишъпс Хатфийлд и е забранил на дъщеря ѝ да я вижда. Настанил е една блудница в покоите на майка ми. Стигна твърде далече. Не мога да подкрепя брат си, трябва да взема страната на сестрите си. Не мога да бъда на негова страна.

Джеймс ме поглежда, преценявайки смисъла на думите ми.

— И въпреки това, когато ви повика, ще хукнете при него.

— Не и този път — казвам. — Никога повече.

Хари подготвя ново държавно посещение във Франция и пръска цяло състояние за рокли и скъпоценности, коне и турнири, за да впечатли Франсоа Френски (завърнал се у дома единствено благодарение на платения откуп, но по-горд отвсякога). Казах, че се чувствам твърде зле, за да отида, не мога да понеса мисълта за това и усещам такава тежест в корема и вътрешностите си, че наистина съм твърде болна, за да издържа. Не бих могла да танцувам на такова празненство, краката ми не биха се отделили от пода. Като си помисля за Позлатените поля, когато бяхме толкова млади и толкова щастливи! Не бих могла да отплавам отново за Франция с една безсрамна жена на мястото на истинската кралица.

Хари не смята да взема Катерина, дори не я е виждал тази година. Изпраща ѝ изключително студени съобщения, тя трябва отново да се премести и да отиде в Енфийлд, защото я посещават толкова много хора, че Хари се чувства посрамен. Пиша ѝ, но Чарлс казва, че не бива да отивам при нея. Това би ядосало Хари твърде много, а аз трябва да показвам лоялност към него, моя брат и крал, над всички други. Трябва да поздравявам онази жена Болейн с уважението, дължимо на най-високопоставената жена в страната. Не смея да кажа и дума срещу нея. Правя го. Правя всичко, което Хари и Чарлс искат от мен, със сърце като камък, а когато тя ми изпраща някое блюдо, се преструвам, че ям, докато стомахът ми се преобръща.

Тя постоянно се усмихва. Цялата е в усмивки и сияе с накитите на Катерина. Блясъкът ѝ е отровен.

Не съм виждала Катерина от десет месеца, не съм я виждала нито веднъж през цялата тази година, а преди я виждах всеки ден. Тя не ми пише често, твърди, че няма нищо за казване. На онова място в живота ми, където преди беше тя, сега има ужасна празнина. Сякаш е мъртва, сякаш брат ми я е изтрил от лицето на земята. Сигурно си мислиш, че преувеличавам, но наистина имам чувството, че Хари я е убил — сякаш един крал би могъл да екзекутира кралица!

Във всеки случай, няма да отида във Франция с онази жена Ан. Никой от нас няма да отиде. Научих, че никоя от дамите в кралското семейство на Франция няма да я поздрави. Как биха могли? Тя е метреса на Хари, а титлата на баща ѝ е толкова скорошна, че никой не може да я запомни и всички го наричат сър Томас по навик. Единствените, на чиято компания и подкрепа може да разчита, са тези, които подкрепят амбицията ѝ: сестра ѝ, снаха ѝ и майка ѝ — а клюките твърдят, че Хари се е възползвал и от трите. Цяла Англия ги мрази. Тя и Хари трябваше да се приберат преждевременно от лятната обиколка тази година, защото я освирквали навсякъде, където я видят.

Кълна се, че понякога се събуждам сутрин и забравям, че всичко това се е случило. Мисля си, че Хари е красив крал, току-що възкачил се на трона, Катерина — обичана кралица и негова най-доверена съветница, а аз отново съм момиче, и за миг съм щастлива, а после си спомням, и започва да ми се повдига толкова ужасно, че повръщам жлъчка, зелена като завистта. Благодаря на Бог, че скъпата ни майка умря, преди да види как тази жена седи на мястото ѝ и навлича такъв позор върху сестра ни, върху нас и върху името ни.

Дейви Линдзи идва в двора за турнир по поезия. Провеждаме „поетична препирня“, в която един поет на шега оскърбява друг в поредица от съчинени на момента обиди в стихотворна форма. Джеймс е остроумен и предизвиква гръмогласен смях при обидите, които отправя към другаря си, оплаквайки се от всичко: започва от ужасното му хъркане и стига до възмутителните твърдения, че Дейви „краде“ римите си от книга. Дейви отвръща с настойчив ропот срещу постоянните похождения на Джеймс по жени. Затискам ушите си с ръце и казвам, че не искам да чувам нищо повече, но Джеймс се смее и казва, че Дейви говори единствено истината и че той, Джеймс, трябва да се ожени, или отново ще насели голите и пусти гранични земи между Англия и Шотландия с малки Джеймсовци.