Арнолт Бронен - Езоп

Ето защо атинският беглец Езоп можел да разчита, че ще бъде приет там благосклонно. Освен това той знаел, че ще намери в Мегара търговеца Тимагор, който често се ползувал от гостоприемството на Талес и като него бил доставчик на дървено масло.

Ала тъкмо когато Езоп приближил градските порти, борбите зад стените на Мегара били достигнали връхната си точка. Тъкмо тогава тълпата се била нахвърлила върху вилите на богаташите, дето през продължителното властвуване на Теаген били струпани огромни богатства. Стражниците, поставени отначало от колебливите водачи на движението в защита на богатите, в края на краищата също се включили усърдно в грабежа. Облян в сълзи, Тимагор седял на агората и оплаквал безславното погиване на града на своите деди, който, благодарение на своето местоположение между Атина и Коринт, можел да властвува и над двата, а сега, поради вътрешните раздори, пропадал напълно между своите съперници.

Езоп не бил склонен към отвлечени политически разсъждения. Той се опитал да върне Тимагор на земята и към настоящите събития. Но макар че бил готов да окаже гостоприемство на приятеля на своя приятел, от чието гостоприемство се ползувал, Тимагор не бил способен да намери пътя към политическата действителност. Езоп гледал с радост как свободата тук била тъй близка, тъй достижима и за роби, и за свободни. Ужасен гледал той как, вместо да рушат робията, мегарци рушели жилища и ракли, как грабели, вместо да се въоръжават, и как после, сити и с натъпкани торби и джобове, се шляели по пазарния площад и нищо не подозиращи, ръкопляскали на Теогнид. А той, акомпанирайки си с китарата, бил почнал отново да рецитира:

Приятелите на Теогнид, които образували обръч около него, за да го охраняват, въодушевено изразявали одобрението си. А плячкаджиите се вслушвали само в звучността и в ритъма на стиховете и се присъединили към ръкопляскането.

Езоп подбутнал Тимагор да стане и да предупреди мегарците, че онзи, когото приветствуват с ликуване по обяд, още същата вечер ще ги окове пак във вериги. Тимагор само изстенал; той и без това бил убеден, че Мегара загива. Тогава Езоп гневно скочил срещу Теогнид и изпял в лицето му старата песен, с която подигравали лицемерите:

Пребледнелият Теогнид отстъпил назад; някакъв непознат дръзвал да подиграе публично него, прочутия певец! С поглед, в който се четяла молба за помощ, той се обърнал към своите приятели и те незабавно се спуснали да смажат Езоп. Ала тогава се намесили бедняците. На тях бодрите звуци на танцовата песен им били допаднали много повече.

— В Мегара може да пее всеки, който пожелае! — викнали неколцина.

Образували се две групи, които заплашително настръхнали една срещу друга. Теогнид направил опит да замаже набързо противоречията. Той изтръгнал майсторски звуци от своята позлатена китара, а сетне гордо почнал да рецитира:

Горд, свикнал на аплодисменти, той се огледал. Дългите години, прекарани в чужбина, не били заличили родния му, мегарски акцент. Дори и презряната тълпа трябвало да забележи в тоя миг, че някакъв непознат чужденец дръзва да тика мургавия си нос в работи, засягащи само мегарците. Ала Езоп не се оставил да го сплашат. Пристъпил до самия Теогнид и проницателно го изгледал. Теогнид се отдръпнал страхливо и изкрещял: