Арнолт Бронен - Езоп

— Не ме докосвай! Аз съм под закрилата на Зевс!

Езоп подигравателно се изсмял:

— А нима аз съм по-долен от животно?

Любопитно и смаяно го погледнали мегарците. Един от тях се обадил не съвсем доброжелателно:

— Какво искаш да кажеш, чужденецо?

Огледал се Езоп и разбрал, че любопитството им е вече изострено. Рекъл им:

— Бих могъл да ви разкажа една приказка как птиците, въпреки волята на Зевс, разобличили един лицемер!

— Това е богохулство! — изкрещял Теогнид.

— Зевс ще съумее да се запази сам — усмихнал се Езоп.

А мегарците го подкрепили:

— Разказвай!

И Езоп заразказвал:

Преди да направи орела цар на птиците, Зевс решил да короняса най-красивата птица; той обявил това и поканил птиците на състезание. Всички птици се втурнали към реката, изкъпали се и се разкрасили.

Отишла с тях и враната и почнала да се гласи, но като се видяла сред другите птици — кои пъстри, кои нежни; кои горди, — тя съзнала грозотата си и решила да се разкраси според собствената си находчивост.

Събрала перата, които опадали, докато другите птици се чистели, и ги затъкнала в своята перушина; тъй станала най-пъстра от всички. Зевс изобщо не успял да я познае.

Той благосклонно казал:

— Тази е най-красивата птица, която ще направя цар.

Тогава другите птици се разгневили. Нахвърлили се върху враната и всяка изтръгнала собствените си присвоени пера. Пред Зевс останала грозната, отвратителна, проскубана врана. А Зевс казал:

— Значи така не може!

И решил да избира вече царете по друг начин.

Негодувал Теогнид, приканвал приятелите си да извадят мечове и да съсекат богохулника — чужденец. Ала мегарците се смеели и в края на краищата почнали да се смеят и онези, които били около самия Теогнид, а Теогнид останал да негодува сам. Тогава мегарците го изритали здравата и той побягнал с ругатни на уста. Продължил да ругае и извън градските порти. Впрочем той не останал единствен. Ако в града се образувала една народна Мегара, то извън стените й се събрала Мегара на аристократите. Людете вътре можели да разчитат само на собствените си сили; а ония вън получавали подкрепления от съмишлениците си.

Доста умни неща извършила народна Мегара. Премахнала робството за заробените поради дългове. Премахнала всички задължения, възникнали от лихварството. Обявила за изгнаници всички побягнали богаташи, а земите им отчуждила. Но от ден на ден ставало все по-ясно, че народна Мегара не може да спечели само с чакане. Народна Мегара в градските порти трябвало да поведе борба и да разгроми аристократична Мегара извън градските порти. Езоп постоянно им напомнял това, ала мегарци не искали и да чуят.

— Трябва да се биете, трябва да си изберете водач за борбата!

Те обаче не можели, пък и не искали да изберат чужденеца, а друг водач нямали. Аристократична Мегара знаела за това разцепление. Проводила в града пратеници: на всички бунтари щяло да бъде простено, трябвало само да предадат Езоп.

Каузата на народна Мегара била изгубена със самия факт, че предложението изобщо било подложено на разискване; Езоп почувствувал това. Ето защо решил да се пожертвува сам. Излязъл пред мегарците и им рекъл:

— Предайте ме!

Те се разколебали, почнали да спорят и да гълчат.

Точно тогава се върнали група разузнавачи и съобщили, че край малкия храм на Аполон, близо до широкия път от Атина за Делфи, лежал някакъв много стар човек; толкова изнурен, че вече нямал сили и да говори. Макар да пътувал непридружаван от роби, все пак по облеклото му можело да се разбере, че е от най-висшите слоеве.

Това било сякаш призив от самия бог. Да не помогнат на стареца, значело да разгневят бога. А кого ли можели да изпратят, без да се изложи на двояка опасност? Тогава Езоп решил да отиде: на първо място заради Мегара; на второ — заради стареца; и на последно — заради себе си.

Тъй Езоп намерил отново Солон. Наистина, когато дошло време за заминаването му за делфийското съвещание, Пизистрат позволил на стареца да напусне града; но никому, дори на нито един роб, не било разрешено да го придружава. При все това със старческата си упоритост Солон рискувал и тръгнал на път. Подценил трудностите на пътуването, надценил силите си. В първия миг не бил в състояние дори да познае Езоп.

Добродушни селяни помогнали на Езоп да подкрепи силите на стареца. Тогава старикът помолил младия човек:

— Пред никого не ще споменавам името ти, ще те закрилям; придружи ме до Делфи.