Арнолт Бронен - Езоп

Тази молба накарала Езоп да преодолее своите колебания. Помислил си: „Може би за всички нас е важно старецът да се яви там.“

Заобиколили отдалеч палатките на аристократична Мегара и продължили по свещения път на поклонниците. Далече било още до Делфи, горещо било, а пътят — каменист. И докато народна Мегара позорно се предава, двамината разговаряли за онова, в което вярвали; единият, защото бил успял да прокара някои неща, другият — защото възнамерявал да прокара много неща. В тия разисквания Солон сякаш намерил нови сили. И ето че една вечер двамата се озовали пред високата, мрачна планинска верига, зад която бил сгушен загадъчно свещеният храмов квартал на двата приятелски и същевременно вражески настроени богове — Аполон и Дионис.

Подуши! Опетнено е моето име — по-вонящо дори и от птичия тор по полята под лъчите на жаркото слънце през лятото! Вслушай се! Прокълнато е моето име — по-проклето дори и от туй на дете на съпруга невярна, от баща си отритнато като плод на коварен съперник! Вгледай се! Колко черно е моето име — бунт се готвех да вдигна, зовях на борба възмутено, оттогава и моето име е тъй опетнено!

Тия стихове са от жалбата на морния от живота, роптал непрестанно против душата си, докато отишъл най-сетне в страната, която обича мълчанието. Прочете ми ги Амени. Много дни наред чете Амени. Искаше да се страхувам за Езоп, да го забравя. Не се срамувах, не го забравих. Обикнах го повече от когато и да било и правех за него всичко, което беше по силите ми. Затова пиша това и съм радостна, че мога да го напиша.

Цяла Гърция говорела за дните, през които се срещнали седмината велики мъже, ала от срещата им, струва ми се, не останало нещо много повече от тези приказки. Големи надежди; големи планове, грижи и амбиции се били породили. И всичко било обречено на провал.

На първия ден на Хекатомбейон от Коринт пристигнал Периандър с голяма свита. В Криса, пристанището на Делфи, го посрещнал върховният жрец Кобон, заедно с жреческия колегиум и върховните сановници от храмовия квартал. Дарът за жертвоприношенията, възлизащ на триста говеда и хиляда крини египетско жито, бил разтоварен и приет с тържествено песнопение. Сетне внушителната процесия се отправила към далечния храмов квартал, гордото и тайнствено царство, скрито зад огромни древни зидове, през които никой не можел да надникне.

За съвещанието Делфи предоставил на своя могъщ покровител дома на жреците, разположен на западната тераса. Там се срещнали на следния ден поканените. Те били: Солон от Атина, Талес от Милет, Питак от Митилена, Хилон от Спарта, Епименид от Крит и Анахарзис от земите на скитите. Периандър имал седмия глас. За да бъдат представени всички гръцки племена и всички земи на света, Талес бил предложил да поканят от страната Сикелия Архетим от Сиракуза. Ала тогава Периандър нямало да бъде седмият, а казано било, че Пития ограничила броя на участниците с числото седем. Впрочем отначало Пития нарекла тия мъже „мъдреци“, макар че поне за четирима от тях мъдростта била нещо твърде съмнително. Питак и Хилон се били издигнали само в политическо отношение, Епименид бил голям юрист от Крит, Анахарзис — пратеник, облечен с доверието на гръцките поселници по черноморското крайбрежие.

Стара делфийска тактика било да се прикрива и замазва истината. И може би в случая върховният жрец бил прав. Толкова много врагове имали по целия свят гърците, че не можели да си позволят да свикат публично политически съвещания. А пък ако се разгласяло за някакво философско съвещание, тогава могъщите царе от Азия и Африка щели само да се усмихнат добродушно.

След като още в ранна утрин седмината мъже принесли жертвите и всеки от тях посветил на Аполон по една сентенция — храмовият каменоделец още същия ден издълбал тия мъдрости в мрамора пред портата, — съвещанието било открито преди обед. Освен седмината на него трябвало да присъствува още само върховният жрец Кобон. Но тъй като поради дълбоката си старост Солон понякога недочувал, разрешили му да вземе със себе си един слуга.

Съзирайки Езоп до Солон, Талес се усмихнал. Поздравили се само с погледи. Опасно било на делфийска земя да се назовава Езоп по име.

Кобон открил съвещанието. Започнал със среднощния екстаз на Пития, разтълкуван от прорицателя и съчинен в стихове: