Арнолт Бронен - Езоп

— Достойни за уважение, дайте ни вашата мъдрост; но пейте като нас!

Старците се спогледали със смаяни усмивки. Младежите насърчително и умолително заръкопляскали. И тъй, старците се подчинили.

Пръв почнал Талес. Станал и с мощния си, сякаш извиращ от дълбините глас запял своята песен за разумното мислене, единственото и неповторимото, върху което почива човешкият език.

Ведната след него Хилон подел отсечено:

Кажи-речи същата била и песента на Питак, който доста се поопарил от завърналия се в родината си Алкей:

Епименид запял тържествено — сладникаво, като че ли бил седнал пред блюдо с хубава гозба:

Анахарзис не бил станал грък по душа. Той изиграл буйните танци на своя народ, пеейки задъхано:

Солон пожелал да изпее своята с танца последен. Освен Талес той бил единственият, който се радвал от сърце на множеството млади, засияли, изпълнени с очакване и с вяра лица. Той станал и повикал Езоп. През последните дни толкова бил свикнал с неговата близост, че тя го правела по-уверен, по-силен. В това време Езоп се бил поотдръпнал малко от множеството новодошли. Безпокоял се, че може ненадейно да го познаят. Страхувал се не толкова от опасността, колкото от неприятностите.

Затова се приближил бавно и колебливо. Оглеждал се внимателно. Сред всеобщата кипнала радост смътно се долавяло нещо, предвещаващо буря. При входа към източната тераса се чули глъч и вълнение. Появила се била някаква нова група, а пазачите на храма, изглежда, не я пускали да влезе. Езоп не можел да познае никого. Сподавил своите опасения и пристъпил до Солон. Солон запял с леко пресипналия си, но все още мощен старчески глас, в който отеквало почти цяло столетие:

С бурно ликуване благодарили на стареца, а това означавало преклонение и пред неговото време. Солон се разтреперил цял от вълнение. Още по-силно се облегнал старият исполин на по-младия човек, когото надвишавал с половин глава, и погалил Езоп с благодарност, която се отнасяла за всички.

В тоя миг ненадейно от ликуващата тълпа се отделила някаква фигура, някакво лице. Пред Езоп застанал Теогнид, привлякъл към себе си погледите на всички, посочил фригиеца и изкрещял с пискливия си глас:

— Един роб опорочава свещената земя! Един богохулник скверни бога! Ето го, вижте го, това е Езоп, когото Пития осъди на смърт!

Повечето от присъствуващите никога не били чували името Езоп. Те чули обвинението и с шумно негодувание и ярост се нахвърлили върху оклеветения. Само намесата на Солон, само страхопочитанието пред уважавания исполин спасили Езоп да не бъде пребит веднага с камъни. Появила се храмовата стража и отвела нещастника в тъмница.

Сред голямо вълнение се открило следващото заседание на седемте. Талес веднага станал и поискал незабавното освобождаване на Езоп, чрез чието задържане било нарушено правото на гостоприемство. Наистина Езоп не влизал в числото на почетните гости на Делфи, нито пък бил от участниците в съвещанието на Периандър. Ала той бил даден на Солон със съгласието на всички, за да го придружава и пази, и поради това правото на гостоприемство се разпростирало и над Езоп.

Върховният жрец възразил. Нито нему, нито на жреците било съобщено името на човека, който ще придружава Солон. От само себе си се разбрало, че божеството никога нямало да окаже гостоприемство на оня, който го бил обидил. Независимо от това никога и никъде на гръцка земя правото на гостоприемство не важало за роби. Делфи бил запазил това право изрично само за свободните гръцки граждани.