Арнолт Бронен - Езоп

Следвал даклад за положението в света. Гръцки поселища имало, като се почне от Индия, та се стигне отвъд Херкулесовите стълбове 102 102 Херкулесови стълбове — днешен Гибралтар. и от Северна Скития чак до прегорещата Либия. Ежегодно се основавали нови колонии. „Където и да се заселите, ще образувате град“ — бил казал при раздялата с преселниците един атински архонт. Но колкото повече се разширявали тия колонии, толкова по-голяма ставала и заплахата. Кой можел още да защищава тия пръснати градове? Покрай скитската река Бористен 103 103 Бористен — Днепър. имало градове, основани от коринтяните, докато в Тартесос 104 104 Тартес — град в Испания, разположен при устието на едноименна река, на Средиземно море. край бреговете на западния океан процъфтявали пристанищата на самосците. Дни минавали, докато плуващите на запад самосци стигнат Коринт, докато плуващите на изток коринтяни се озоват в Самос, така че всяка помощ в случай на нужда щяла да дойде твърде късно. Гърция се нуждаела от всички тия далечни градове; най-голямото богатство на Гърция били нейните хора, които не намирали достатъчно прехрана в родината си. За в бъдеще Гърция можела да съществува единствено, ако се обединяла в могъща държава, управлявана от един водач и защищавана от една силна войска.

Езоп имал възможност да наблюдава отзвука от тая реч още докато била произнасяна и му станало ясно, че се касаело за един умело подготвен заговор. Хилон от Спарта и Периандър от Коринт подкрепяли всяка дума на върховния делфийски жрец, докато Талес, а понякога и Солон проявявали недоволство. Питак, Епименид и Анахарзис изчаквали; те искали да се присъединят към по-силната страна, без да правят опит сами да образуват по-силната страна.

Едва заглъхнала последната дума на делфиеца, и ето че се изправил държавникът и пълководецът Хилан, за да заговори по свой маниер, сухо и отсечено, перчейки се със своята краткост:

— Във всичко — мярката. Мярката е царят. Значи, най-добрата държава е тази, която се владее от цар. Нейното име е Спарта. Спартанците се възпитават на смелост и подчинение. Затова спартанската войска е най-добрата в света. На нея се дължи, че навсякъде се страхуват от името елини. Всички елини имат правото да бъдат бранени от варварите. Истински може да ги брани само спартанската войска. Значи, на Спарта трябва да се дадат средства да увеличи войската си.

Тук Талес възбудено се опитал да се намеси; но станало тъй, че преди него уж бил поискал думата Периандър. И той започнал със своите мъдри думи, посветени на храма:

— Размисълът е всичко.

Той бил обмислил всичко добре. Спарта била сухопътната мощ, а Коринт, дето в най-модерните корабостроителници строели най-големите кораби — морската мощ: това гарантирало успеха. Но в една съюзна държава, каквато било желателно да се създаде под благословията на Аполон и на неговите жреци, следвало да дадат своя принос и останалите съюзници. Какво можели да дадат другите елински държави? Пари.

Сега вече Талес възнегодувал гласно:

— Значи, нас ни бива само да плащаме?

Върховният жрец успокоил възбудените духове:

— На първо време не е необходимо да плащате нищо. Отначало Делфи ще отпусне нужните таланти 105 105 Талант — 60 мини; като мярка за тегло = 26.2 кг. — в злато, в сребро, в мед и в желязо. Достатъчно е само богатите острови да дадат гаранции.

Талес станал. Тъкмо с тази дума се готвел да почне речта си, защото именно тая сентенция бил посветил на храма — той, големият търговец, ръководещ умело своите сделки: „Дай гаранция — и ето ти вече бедата!“

— Никоя гаранция — тъй казал Талес — не остава само на книга. Милет, а също и островите ще трябва да заплатят спартанско — коринтското въоръжаване. В Делфи мечтаят за големите богатства на малоазийските гърци. Но в Милет, в Самос, в Ефес и в Халикарнас златото има точно същата стойност, каквато има войската в Спарта: то е средство на политиката. Спартанците извоюваха с мечове и копия съществуването си като държава; а жителите на Милет например откупиха свободата си.

— Тук — продължил Талес — аз по-често чувах думата сила, отколкото думата свобода. Делфи иска нови граници за Гърция. За мен обаче е по-важно не онова, което става по границите и извън границите, а преди всичко онова, което става вътре в тия граници. Делфи се стреми към разширение. Но какво ще разширяваме ние — броя на илотите 106 106 Илоти — по-старите жители на Лакония, покорени от нахлулите спартиати и превърнати в безправно население с различни тежки повинности. и на кръволоците или броя на хората, които могат да мислят свободно, да говорят свободно и да творят свободно?