Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Арнолт Бронен

Езоп

Първи разказ

Това са сведения на роботърговеца Офелион, записани в различни фрагменти през четвъртата година на четиридесет и осмата Олимпиада.

I

Тук Офелион от Хиос е записал всичко преживяно, чуто и узнато от него, за да не отмре заедно с времето онова, което се е случило с хората през това време, и да не се смятат за твърде незначителни техните работи и страдания.

Бяхме напуснали пристана на Смирна през десетия ден на месец Посейдон 1 1 Съответствува на декември — януари по нашия календар. . Петдесетима гребци изтласкаха от залива тежкия ни заоблен товарен кораб. Техните вериги подрънкваха в отсечен ритъм, главният гребец неуморно ги подканяше с глухия моряшки вик: „О-о-хоп! О-о-хоп!“

Едва когато се изравнихме с Хиос, можахме да разпънем платна; попътни пасати духаха откъм север. Виждах вече хиоския фар и белия акропол, разположен в подножието на тъмнозелените планини. Сърцето ми се разтуптя.

— Давай към пристанището! — заповядах тихо на кормчията.

Имах на борда сто души роби: седемдесет необрязани момчета и тридесет момичета с превъзходна плът, тъкмо в оная възраст, когато стават загладени горе и рошави долу. Бях закупил момчетата приблизително по две мини 2 2 Мина — златна древногръцка монета, равна на 100 драхми. тялото. Както вървяха пазарните цени, на Хиос плащаха по шест мини за една мъжка ръка, стига да не липсваше от нея някой пръст. Всъщност имах заповед да откарам целия товар на Самос, но каква цена щях да получа там, не знаех.

Погледнах скришом към капитана, за да видя забелязал ли е промяната на курса. В това време доблестният наварх 3 3 Наварх — началник на кораб, капитан пъргаво и усърдно се мушеше сред робините. Тъкмо пощипваше най-пълничката от тях и й шепнеше на ухото нещо, което едва ли бе люлчина песен; във всеки случай дебеланката се изчерви чак до връхчетата на голите си гърди. Нямах нищо против това, докато не стигнехме твърде близо до Хиос. Разбира се, безобразията винаги трябва да се ограничават с единични случаи. Кораб с роби — това е нещо като планина, бълваща огън. Непрекъснато трябва да си отваряш очите.

Корабът попадна сред мъртвото вълнение край Антифокийския нос и отвратително се залюшка. Момичетата се запремятаха безредно, крещяха, плачеха и се смееха. Няколко от тях затанцуваха в такт с люшкането на палубата, другите полушеговито — полусериозно им припяваха:

Бакхусе, рожбо Семелева, триерата тласни —
на суша я върни!
Не искам да се мокря! Спаси ме от вълните!
От днес нататък дните ми ще бъдат по-честити…

Танцуващите скачаха прекалено високо, така че на някои се разголиха още неокосмените срамни части. Почувствувах как сред робите пламва възбуда. Дадох знак на надзирателите, те замахнаха с камшици към най-безсрамните робини; ала момичетата или не усещаха ударите, или пък това им харесваше. На наварха то не се хареса. И най-малко му се хареса това, дето се бяхме насочили към пристана на Хиос. Със залитане и клатушкане, отчасти поради виното, отчасти поради вълните, той се приближи към мен — наистина бавно, но неотклонно — и запелтечи с пиянски глас:

— Трябва да държиш посока към Самос, уважаеми. Това е заповед на стратега Еак.

Повиках роба — ковчежник и му казах да изброи две мини и двеста лъскави сребърни драхми. При това обясних:

— Виждаш сам, мой също тъй уважаеми, как Посейдон ни тласка право в ръцете на Хиоската Артемида. Освен това работата със Самос е съмнителна. В Хиос ще получа добра и сигурна цена за всяка мъжка ръка. Давам ти две мини като твой дял в тази цена. А пък за да се изпълни и волята на стратега Еак, самосци ще получат момиченцата; ще ги предоставя за удоволствията на тамошните жители.

При тия думи тикнах в ръцете му двеста драхми. Драхмите блестяха. Очите на наварха блестяха. Блестеше и морето около нас.

Докато ние двамата се прегръщахме и целувахме, изведнъж посред робите се изправи един. Изведнъж сред робското стадо се надигна един такъв черен, леко прегърбен, по-скоро с вид на етиопец, отколкото на фригиец.

Този, който дръзко стърчеше сред другите, бе Асарак — къдрокос, с малки очи и продълговато лице, с най-обикновена уста — подозрителен тип, истински „езоп“, както лидийците, които не могат да произнасят нашето „т“, наричат на присмех етиопците. Този Езоп — тъй почнах да го наричам и аз — потупа сивата си фригийска овча кожа 4 4 Част от облеклото на фригийците — носела се е преметната през едното рамо. и викна:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x