Арнолт Бронен - Езоп

Одобрително замърморили зависимите князе и военачалниците. Единствен Талес се надигнал — тъй разказваше той — и запитал:

— По-беден ли искаш да станеш от тази война, или по богат?

А Алиат никак не обича да го заговарят, още по-малко да му задават въпроси. Той е такъв един навъсен и брадат човек. Готвел се вече да заповяда да отрежат едното ухо или част от носа на Талес, когато му дошло на ум за елинските помощни части, които не бивало да дразни.

Затова той заповядал на робите си да го погъделичкат, за да се засмее, и с тази усмивка на уста подигравателно казал:

— Как мога, търговецо на зехтин, да обеднея, когато разширявам царството си? Разширяването е най-важното.

Тогава се усмихнал и Талес, който нямал много високо мнение за лидийците, още по-ниско обаче за мидийците и за персите.

— Богатството на всички страни — той твърди, че бил казал тъй, а аз като роботърговец мога да се подпиша с чиста съвест под тия думи — е човекът. Унищожиш ли фригийците, ще обеднееш; зависи дали сега ще ги спечелиш, или ще ги изгубиш. Защото добрият съсед е по-евтин от лошия съсед или пък от никакъв съсед.

Зависимите князе възроптали, а стратезите се разкашляли; само младият престолонаследник Крез насърчително смигнал на Талес.

Алиат неспокойно се въртял насам-натам на трона си; накрая той заповядал на върховния жрец да принесе жертва на бога на войната.

Тозчас на площада пред двореца на наместника била издигната петметрова клада, на която поставили и вързали за коловете десетимата най-силни и най-красиви фригийски пленници. Тъй царят можел да вижда от своя престол лицата им.

След тържествената обща молитва на всички жреци десетимата най-добри стрелци забили горящите си стрели под самите крака на пленниците. Лумнали пламъци. Пленниците, които дотогава се държали мъжествено — почти като нас, елините — изгубили смелостта си и неистово закрещели. Пламналите им тела се гърчели.

Алиат замислено се взирал в лицата им. Защото лица те имали още. Ала къдриците им, намазани с балсам, вече пламвали и миризмата от изгорели коси се смесвала с уханието на свещените главни, които жреците бясно въртели във въздуха.

Всички в залата гледали с напрежение към Алиат. Той станал и обръщайки нагоре дясното си ухо, заявил, сякаш дочувал от небето онова, което произнасял:

— Отсега нататък ще щадя покорните фригийци.

Лидийските войски вече били достигнали източно от Аморион, за да продължат своите наказателни действия и в областта, дето било стопанството на Диманд. Сега те внезапно получили заповед да се върнат и се прегрупирали в походни отреди. Талес наблюдавал със задоволство това, защото — както ми каза — се нуждаел от фригийския пазар, който му се струвал по-сигурен от египетския.

И така, следвайки войската, той бавно се движел със своята кола по пътя за Птерия. Ала когато минавал край стопанството на Диманд, белята там вече била станала.

При тоя Диманд били минали и вестоносците от брега на Халис. Затова той знаел вече за похода на мидийци и перси. След като заели Понт и Пафлагония, те бавно напредвали към Халис. Царят на мидийците Киаксар и неговият персийски пълководец Камбуджия искали навярно само да запазят от нападения откъм юг важното пристанище Синопа. Диманд обаче бил убеден, че те възнамеряват да освободят Фригия и да я възстановят като самостоятелна държава.

Тъкмо тогава лидийските войски се отдръпнали с няколко стадии. И Диманд и хората му веднага закрещели:

— Големият обрат настъпи!

Те били може би стотина души с петдесет копия и двадесетина лъка — тъй ми ги описа Талес. При все това нападнали един отред лидийци и ги изклали почти пред очите на царя.

Естествено Алиат начаса отменил своята заповед за пощада; шепата хора около Диманд смазал лично той. Там, дето се намирало Димандовото стопанство, наредил да издълбаят на каменна плоча следното:

„ТУК, НА ВЪРХА НА ВЕЛИЧИЕТО СИ, ИЗБИХ ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ДИВИ ФРИГИЙСКИ СВИНИ. ОБАГРИХ С КРЪВ ШОСЕТО МЕЖДУ ГАЛМА И СИНАДА“

Разбира се, те съвсем не били двеста шестдесет и седем, освен ако е броил и жените и децата.

От това клане в стопанството на Диманд се отървали само малцина.

В окрайнината на близката гора Езоп бил натрупал заедно с майка си клада дърва, за да изгори върху нея по фригийски обичай трупа на баща си; малката Родопис любопитно го проследила, защото нейните дойки й били казали, че мъртъвците възкръсват сред пламъците на огъня.