Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Талес наблюдавал безпомощно подновяването на кръвопролитията. И ето сега той забелязал момъка, който след няколко минути щял да стане жертва на лидийците, претърсващи околността.

— Тръгвай след ралото! — викнал му той. — Те избиват всеки, който не върви подир рало!

Ала пред ралото нямало волове. Те били побягнали с рев през полята. Тогава малката Родопис изскочила от скривалището си. Нали досега добичетата винаги й се били подчинявали, на нея, дъщерята на Диманд. Спуснала се след воловете, воловете търтили да бягат пред нея. Тя викала, ругаела, смеела се — и скоро изчезнала.

А лидийците вече дошли. Трима от техните хоплити 8 8 Хоплити — тежковъоръжени пехотинци. се приближили към Езоп с големи, лъскави копия пред себе си. Той се опрял на ралото и дръзко казал:

— Нямате право да ми сторите нищо. Аз съм зад ралото. Това е царска дума!

Лидийците вдигнали копията си нагоре и почнали да се съвещават. Сетне единият от тях — чипонос, брадат и дебелобузест като фавн — рекъл:

— Царят каза „който върви след ралото“. Ти не вървиш, а стоиш. Следователно можем да те убием.

И запристъпвали към него, озъбени и с олюляващи се задници, докато почнало да се чува нещо като бойна песен, не знам обаче откъде:

Чужденецо, умри! Без душа остани!
Земьо, паст разтвори! Тоя труп погълни!

Талес наблюдавал всичко това от колата си и — както ми каза — допаднала му смелостта на младия, невъоръжен момък, който не бягал, не се молел, не треперел, а просто стоял така, както природата го била създала на земята. Сега вече не можела да го спаси никаква царска дума. Ето защо Талес сграбчил Езоп за жилавата му къса, къдрава коса и го изтеглил в колата при себе си. Момъкът се опъвал, сочел към гората, дето била майка му, викал към нея, ала пращенето на пламъците пречело на старицата да го чуе.

Лидийците размахали копията си около колата. Талес се изсмял:

— Исках само да видя колко ви стига умът. Та това е моето момче, което си водя от Милет!

Тогава тримата мъже се втурнали със своите копия към горската клада, за да убият старата Ма. А Талес заповядал на коларя да шибне конете и се понесъл с Езоп към реката Халис.

IV

От всички богове, познати нам, мидийците почитат само слънцето; на него принасят в жертва коне, и то защото на най-бързия бог трябвало да се принася в жертва най-бързото същество.

Талес знаел това. В колата си той имал една черна дървена плоча, на която всеки ден отбелязвал с тебешир съвсем точно пътищата на слънцето и на луната.

Езоп смаяно го гледал. Не знаел още, че ръцете могат да изобразяват онова, което главата вижда, чува, чувствува или мисли. Опипвайки любопитно тебешира, той запитал:

— Господарю, кой прави кръговете — ръката ти или тебеширът?

Талес неволно се усмихнал.

— Ръката ми естествено.

— А защо ти е тогава тебеширът?

— Ръката оформя кръговете, тебеширът ги прави видими. Човекът е нещо много преходно. Затова той винаги си служи с второ нещо, та да направи трайно онова, което е създал.

— Но щом като върши нещо, значи, тебеширът не може да е мъртъв!

— Нищо не е мъртво, всичко е живо.

Това е впрочем една от мъдростите, които Талес обича. При тия думи той извадил от своя сандък тежко, сиво парче метал и обяснил:

— Това тук е магнитен камък. А онова там — моят колар. Каква е разликата между тия две души?

— Никаква — рекъл Езоп. — Нали коларят е роб?

— Той беше роб — рекъл Талес и строго погледнал Езоп.

— Тогава, значи, той има душа — облекчено казал Езоп.

— И ти имаш душа — заявил Талес (макар че аз не мога да го разбера напълно, пък и никой не би ми заплатил повече заради душата).

— А сега внимавай! — продължил Талес, взел второ парче желязо и го сложил на масата.

Сетне започнал да движи магнита пред и над желязото. Желязото трепнало, заподскачало като риба, в края на краищата се стрелнало към магнита и здраво се вкопчило в него.

Езоп гледал със страхопочитание внушителния мъж — защото нашият Талес е такъв и има големи кафяви очи; сетне момъкът коленичил и прошепнал:

— Господарю, край теб трябва да има някой бог.

Талес добродушно се засмял и тук аз записвам онова, което казал, защото звучи набожно, но страхувам се, че не е имал намерение да го каже толкова набожно:

— Не само един бог, моето момче, много богове. Всичко е пълно с богове, както казваше баща ми Хексамис, като споменуваше отечеството си Кария.

Сега естествено никой не разправя, че произхожда от Кария, защото карийците са доста нечистоплътен народ, бедни са и имат чипи носове като силени 9 9 Силен или сатир — митологическо същество, получовек — полуживотно, един от спътниците на Дионис. . Ето защо Езоп се учудил как така един благосъстоятелен и уважаван човек може да казва, че произхожда от презиран и поробен народ, който на всичко отгоре — също като фригийския — бил ограбван от лидийците. И запитал:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x