Арнолт Бронен - Езоп

— Роботърговецо, ще продадеш в Хиос или всички ни, или никого. Да продадеш всички — не можеш, защото тогава самосците ще ти отрежат главата. Значи, няма да продадеш в Хиос никого.

Гледаше ме така, сякаш не той, а аз бях робска гадина. И изтръгваше от фригийската си тръстика страшни звуци. През промеждутъците пееше:

Повиках моите соматофилаки 5 5 Надзиратели на роби, телохранители. . Заповядах им незабавно да натикат с камшиците си това дяволско куче в морето. Ала докато шестимата дръвници се въртяха още около мен и заплитаха в камшиците си железни шипове, откъм хиоската планина Зас изведнъж се зададоха с бясна скорост черни облаци.

Буря връхлетя платната. Корабът силно се люшна върху разярените вълни и ние се вкопчихме във въжата. Вече отминавахме входа на хиоския пристан.

От глъчката, от бученето на вятъра и на вълните се събуди дори корабният жрец. Пребледнял, той се измъкна, залитайки, от търбуха на кораба и като застана сред обилните пръски морска пяна, закрещя:

— Ти си разгневил Посейдон!

Хвърлих в разпененото море една драхма и възразих:

— Аз — не. Но навархът взе двеста драхми за нещо, което е против желанието на боговете. Върви и ги раздели с него, за да замлъкне Посейдон.

И докато гневът на Посейдон почна да се смирява, навархът все повече и повече се разяряваше.

Този не бе първият, но не остана и последният ми яд с Езоп.

При все това оставих го жив, за да не огорча гостоприемния домакин, който ми бе заръчал да се грижа за него, а именно търговеца на дървено масло Талес от Милет, участвувал във фригийския поход като военен доставчик на цар Алиат Лидийски и разказал за това тъй, както аз го разказвам тук.

Някога Фригия била богата, щастлива, могъща. Нейният цар Мидас притежавал най-голямото златно съкровище на света. Но тъй като дължала благосъстоянието си само на златото, а не на смелостта, на разума или на труда, страната имала навсякъде врагове.

Най-после лидийският цар Гигес нападнал страната, отнел й златото и оръжията, изклал всички военачалници и сановници и я присъединил към своето царство.

Едрите земевладелци се задължили да му предават три четвърти от пшеничната реколта. Всички зидари и строителни работници били изпратени в мраморните каменоломни на Хемон, отгдето ежегодно трябвало да се ломят по двеста мириада 6 6 Един мириад =10 000 единици. квадратни мраморни блока. Всички коне в страната били иззети, за да откарват с бързи кервани тия товари до столицата на Лидия. Тъй в Сарди израсли палати, храмове, кули и пететажни сгради, тъй градът станал трети по големина в света след Вавилон и Мемфис.

Талес, който бил там, когато през четвъртата година на четиридесет и третата Олимпиада Алиат се възкачил на лидийския престол, изброил тогава осемдесет храма и сто и двадесет кули. Главната улица наричали „Златната улица“. Тя блестяла от мъже с шлемове, нагиздени блудници и обковани с бронз каляски.

При извора на това богатство, в Хемон били изпратени седемдесет хиляди каменоделци, които работели от изгрев до залез-слънце; не знаели ни празник, ни делник. Отслабнели ли съвсем силите на някой от тях, той или загивал при работа в каменоломната, или под тежестта на камъните, които пренасял.

Един от тия каменоделци се казвал Капис. Имал жена, която наричал Ма — инак тя си нямала собствено име. Ма работела недалеч от фригийския окръжен град Аморион, при земевладелеца Диманд, на двеста и петдесет стадии 7 7 Стадий — древногръцка мярка за дължина = 185 м южно от Хемон. Всъщност те можели да се виждат само нощем, и то само ако всеки от тях изминел по осем часа път. Въпреки това Ма заченала и богатият Диманд — бездетен в собствения си брак — се разгневил и заповядал веднага след раждането детето да бъде принесено в жертва на древния фригийски Зевс Сабазий. Но Ма успяла да му внуши, че детето е от него и той й разрешил да го запази, ако излезе момченце; излязло момченце.

Асарак израсъл пъргав, силен, хитър. Денем и нощем, зиме и лете прекарвал на открито и лицето му помургавяло. Взрял се в него богатият Диманд и почнал да ругае Ма:

— Това не е мой син!

Ма не можела да се смее вече — била се изтощила и застаряла преждевременно. Ала Диманд отново добил вяра в своите хълбоци. Прогонил законната си съпруга и в разрез с фригийските закони си взел по-млада, която след няколко години му родила дете; било момиче.