Арнолт Бронен - Езоп

— Тогава защо помагаш на лидийците?

Талес му обяснил:

— За мен не е важно да бъда против лидийците, а да бъда на страната на елините, защото произхождам по майчина линия от тях. Лидийците ще бъдат погълнати от елините. Обаче мидийци и перси, които напредват сега към Халис, са страшен враг за всичко елинско. Те са жестоки, безсърдечни, отмъстителни, мразят хората. Те са варвари.

— А нима твоите кръгове принасят вреда на персите?

— Слушай внимателно. Окръжностите, изписани с по-дебели черти, показват откъде е минало слънцето, а тънките линии сочат лунния път. Мерил съм ги съвсем точно, ден след ден, от три седмици насам. Какво забелязваш?

— Те все повече се приближават.

— Това не е нищо особено, защото става всеки месец. Я погледни по-хубаво, няма ли този път да се срещнат?

Езоп премерил с пръсти и Талес с радост забелязал, че момчето било сръчно и схватливо.

— Ще се срещнат след два дни — рекъл момъкът.

— И какво ще стане тогава?

Изведнъж Езоп прозрял нещо ужасно. Закрил неволно лице с продраната си овча кожа и произнесъл на пресекулки:

— Луната ще погълне слънцето.

Талес го успокоил:

— Когато съм се родил аз, се е случило същото. По онова време бил жив още онзи Архилох 10 10 Архилох от остров Парос (средата на VII в. пр.н.е.) — родоначалник на ямбическата поезия. , който убивал хора със стиховете си. Той видял онова, което ти ще видиш вдругиден без да се уплашиш така, както се е уплашил той.

Езоп зяпнал с уста. Опитал се да изговаря едновременно с Талес думите, които той декламирал. Когато Талес свършил, момъкът можал да произнесе само едно:

— Пак!

А Талес се усмихнал; той обичал деца. Принудил се да каже стихотворението пет пъти, след това Езоп го издекламирал тъй, сякаш било негово собствено. Сетне плахо запитал:

— Този Архилох… бог ли е бил? Или пък полубог? Или цар?

Талес обича да обяснява, та обяснил и за Архилох:

— Той е бил злобен и умеел да съчинява стихове; никой в Милет не го обичал. По онова време дошъл при нас, защото трябвало да напусне родината си Парос. Там някакъв собственик на каменоломна на име Ликамб бил обещал на Архилох дъщеря си. Ала тя, Необула, не искала за съпруг поет. И тъй, Ликамб се отрекъл от обещанието си и цял Парос злорадствувал над позора на Архилох. Той обаче измислил ново стихосложение, което накуцвало като някой сакат с дървен крак. Излязъл с новите си стихове на агората 11 11 Агора — пазарище, обикновено в най-оживената част на градовете; около него са били съсредоточени и главните административни сгради. и ден след ден пеел против бащата и дъщерята. Цял Парос слушал песните му. Стиховете звучали толкова ново, толкова хубаво; страшно било, каквото се казвало в тях. Ликамб не издържал. Отишъл, обесил дъщеря си, обесил и себе си.

Езоп се взирал в устните му; имал само едно желание — да чуе още и същевременно се страхувал да слуша повече.

— Ужасни са твоите поети — промълвил той. — Боговете не е бивало да отдават на хората изкуството да пишат стихове. И защо ни са изобщо стиховете? Стиховете, струва ми се, са твърде трудни за нас.

Сега вече и двамата били удивени: Езоп — от поезията, а Талес — от Езоп. И тогава моят колега, търговецът на дървено масло, успокоил момъка, погалил го. Та нали буйните варварски пориви, с които се отличавал той, били опасни в чужда, враждебна страна.

Никой дотогава не бил галил Езоп. Думите го наранили до дъното на душата, а ръката го изцерила до дъното на душата. Тъй си обяснил Талес въпроса на момъка, докато той, облян в сълзи, започнал да му целува десницата:

— Но защо не могат и поетите да помагат?

— Помагат, разбира се — ту на един, ту на друг.

Талес трябвало да се заеме пак със своите пресмятания. Ала момъкът бил прекалено възбуден, не можел да мълчи.

— Твоите стихове не помагат! Поетите би трябвало да носят радост!