Арнолт Бронен - Езоп

Периандър ме покани на това съвещание, макар че аз нито съм бил, нито съм държавник. Той очевидно е знаел, че не може да доведе тук нашия тиранин Тразибул, защото за ония, които не могат да проумеят неговата глупост, той прекалено много заеква. Освен това в поканата аз виждам благодарност за моите корабни и звездни таблици, с които всеки кормчия може през всеки ден и всеки месец да определи точно своя курс. В това отношение досега финикийците бяха по-напред от нас. Доразвивайки астрономическите пресмятания на египтяни и вавилонци, аз дадох на гърците възможност да навлизат навътре и в океана; заедно с моите приятели и ученици Анаксимандър и Анаксимен аз им дадох първата карта на света. Днес всеки наварх знае името ми. Но с всичко това аз не исках да намаля, а да разширя свободата.

Сега се изправил с усилие Солон и облегнат на Езоп, заговорил:

— Познай себе си! Тази мъдрост дарих аз на храма на Аполон. Следователно, ако ние се осъзнаем като гърци, ще знаем също така и какво можем като гърци. Ние сме смели; още никой от нас, който е носил оръжие, не е побягнал пред смъртта. Но преди да се въоръжим, ние сме раздвоени и колебливи. Ако атиняни и лакедемонци се съберат в една обща армия, те по-скоро ще се сбият помежду си, отколкото да поведат борба срещу другите. Ето защо аз съм за съюз, но против създаването на обща войска. На някои тук може да не се хареса това. Аз не мога да го променя. Винаги съм казвал: „Не давай на гражданите най-приятния, а най-добрия съвет.“

Питак бил поднесъл в дар сентенцията: „Не пропускай възможностите си!“ Той смятал, че за Гърция това било една възможност да се покаже могъща наред с великите сили на Изтока. Във всеки случай Лезбос и другите острови щели да предпочетат да дадат войски, отколкото да поръчителствуват за плащания, чиито окончателни размери не били определени.

Епименид обяснил своята сентенция „Всички хора са лоши“. А накрая Анахарзис поставил дори животните над хората.

— Съмнявам се — казал скитът — дали гърците биха умрели за свободата си. А дивите животни умират за своята свобода.

Периандър видял, че разискванията не се развивали толкова благоприятно, колкото си представлявали те двамата с Хилон; но той разчитал на изкуството си да преговаря. Тъй като междувременно жегата почнала да ги измъчва, решили да продължат разговорите на следната сутрин.

Почетните гости се разходили под прохладните сенки на източната тераса. Храмовите прислужници поднасяли изстудено овче мляко и вино, примесено с вода. Солон подремнал малко, а Езоп го пазил.

Когато сияйните слънчеви лъчи се скрили зад високата западна планина, скованият от жегата храмов квартал почнал да се оживява. Вихрено нахлула там младежта от питийските игри 107 107 Питийски игри — големи общогръцки религиозни тържества в Дефли със спортни, музикални и др. състезания в чест на Аполон Питийски. . На победителите било разрешено да се представят пред почетните гости и деветнадесетгодишните младежи с удивление гледали деветдесетгодишните старци, за чиито дела им били разказвали и още им разказвали техните дядовци. Тук-таме прозвучали хорове и оркестри. След скованите, водени с философско достойнство сутринта преговори, Периандър искал да прекара една весела, непринудена вечер. Върховният жрец събрал сановниците около една лъскава, полирана мраморна маса под прохладната корона на огромен платан.

Отначало възрастните мъже смятали да се държат с достойнство и да се държат на разстояние. Ала младежите предпочитали шегите и игрите. Те почнали да подражават на малките момчета, когато ходят есенно време от двор на двор и просят разни сладкиши. Запели „Лястовичата песен“:

Старците дали, каквото имали: един — пръстен, друг — верижка, Талес подарил една от своите карти на земята. Но младежта искала повече. Искала същественото. Най-сетне един дребен момък от Самос го казал: