Арнолт Бронен - Езоп

Талес отново възнегодувал. Самият той — казал Талес — лично присъствувал, когато върховните държавни и религиозни органи в Самос, геоморите, обявили Езоп за свободен гражданин. Спорът се разгорещил, пламнали главите, развели се брадите. Солон също искал да говори. Ала вълнението било прекалено силно за стареца; тъкмо когато отворил уста, той припаднал. Изнесли го от залата. Талес и Анархарзис го последвали; скитът се почувствувал обиден, задето гръцкият национализъм избухнал по повод фригийския произход на Езоп. Периандър, неискрен и лукав както винаги, направил опит да посредничи половинчато. Ала Талес, загрижен от застрашителното положение на своя приятел, уредил незабавното отпътуване на Солон за Атина.

Поговорили безрезултатно още няколко часа, сетне Питак, когото спешни правителствени дела и без това вече зовели към родината, заключил делово:

— Съвещанието на седемте свърши безрезултатно.

Амазис беше изпратил в Делфи свой наблюдател, натоварен да даде израз на почитта на Египет към Аполон, като направи дарение на храма. Този човек побърза да се върне и докладва подробно. Успокоен от глупостта на гърците, Амазис се усмихна. Моето сърце обаче се сви.

Промъкнах се тайно при Демонакс, унизих се пред него:

— Ще сторя всичко, което искаш от мен, само ми помогни да спася Езоп.

Той беше твърд като камък. Въпреки това аз не отстъпих. Той беше мъж. Аз бях първата жена, която неговият разум харесваше. Когато разбра, че болката ме съсипва и аз лежа сломена пред него, той се видя принуден да ме успокои. Каза ми, а той бе един от хората, които наистина виждаха бога и действително разговаряха с него:

— Можеш да умилостивиш Аполон само с едно — с вечна хекатомба.

Тогава се заклех пред него тържествено и обещах, че ако Делфи пусне Езоп от затвора, аз ще се погрижа, щото за вечни времена над свещените жертвени огньове на Пития да се пекат сто вола.

Макар че откакто Ксантес нямаше вече възможност да ме ограбва, притежавах известно състояние, изпълнението на дадената клетва щеше да надвиши възможностите ми. Въпреки това аз бях готова на всичко, за да изпълня клетвата си. Но тогава научих, че Делфи е пуснал Езоп от тъмницата, само за да го тикне в друг затвор. Жреците се бяха придържали точно в буквата на своето обещание. Аз сторих същото, изпратих за храма на Делфи дар сто железни шиша за печене на волове.

Зная, че ще изминат години. Толкова дълго време не ще чуя нищо за Езоп. Ще се пробуждам с разтуптяно сърце, ще заспивам с разтуптяно сърце, а през останалото време ще ме сковава страх. О, високи, празни небеса, а под тях аз, нищожната. Къде да потърся убежище?

Намерих убежище — не при Сафо, никога не бих могла да я понасям, — а при нейните думи. Чувствата на Сафо винаги ми се бяха стрували прекалено суетни, прекалено похотливи; стиховете й обаче звучаха понякога като фригийска народна песен. В мен те се бяха претворили така:

Какво знаем за седемте мъдреци ли? Пред нашата кръчма имаше един паметник на стария Солон. А под него надпис, за който — аз, разбира се, не мога да чета — казват, че гласял:

Искаш ли ти във клозета да ходиш без време — като Солон си разтъркай със длани корема!

Предполагам, че той съответно на това е и плюскал; защото на мен например не би ми помогнало никакво търкане. Прочут човек бе и спартанският стратег Хилон. Големи почести му оказаха, когато дойде при нас в Атина. За него клетият ми баща тананикаше една песенчица:

Ала клетият ми баща скоро се отучи да тананика. Той беше дърводелец от свободните слоеве. Като всички занаятчии бе много задлъжнял. Осемнадесет мини дълг лежаха върху къщата ни. Това бе съвсем малко под границата; обикновено при двадесет мини идваше заемодавецът — все едно бе за нас дали е данъчният, или пък някой предприемач — и продаваше длъжника като роб, за да се погаси задължението му. Тогава и останалата част от семейството отиваше в робство: тлъста печалба!