Арнолт Бронен - Езоп

Та ето, такъв успех жънеха те навсякъде, а също и в Атина, макар че ние вече си имахме свои собствени танцьори за игрите. И сега, когато поискаха да дойдат пак за Панатенеите, цяла Атина закрещя: „Трябва да ги видим!“ На агората обаче нямаше вече място за толкова много хора, не стигаше и Илисовата полянка, трябваше да се построят нови, големи трибуни, доста високи и солидни, от здраво дърво. Това бе огромна сделка, голяма печалба щеше да има от нея — разбира се, не за нас, работниците. Пизистрат възложи поръчката на Ликург, защото самият той и неговите приятели притежаваха просторните гори на Химет и на Парнас и защото си мислеше: „Като им дам да спечелят нещо, те постепенно ще се усмирят“.

И до днес още си спомням как през детските ми години татко ми показваше планините около Атина — всичко беше покрито с хубави, гъсти дъбови гори. Отначало сечаха и на мястото на старите дървета израстваха нови. Сетне почнаха да секат повече и растеше по-малко. По онова време се оголиха първите просеки по Химет и на повърхността се подаде бял варовик. Върху него вече никнеха само магарешки тръни. Но единствената последица бе, че дървеният материал поскъпна. Ликург и приятелите му оголиха целия югозападен склон на Химет и тогава вече там и магарешки тръни не поникнаха, а през големите есенни дъждове преди две години пороите свлякоха половината от общинската паша, при което загинаха десет хиляди овци. Това обаче не разтревожи Ликург — овците бяха собственост отчасти на общината, отчасти на бедни люде.

Щом нашият майстор тръгна към дъскорезницата, за да избере и приеме там дървения материал, ние казахме: главните подпори и големите напречни греди трябва да бъдат дъбови. Обаче напоследък все по-рядко се намираше дъб и затова взеха пиниево дърво, което расте по крайбрежието и се сече по-лесно; него можеха и да го докарат по-бързо с кораби до Фалерон. Пиниевото дърво не е лошо; за съжаление обаче през горещините то бързо изсъхва, попуква се, а и не е равномерно — там, където са били клоните, има слаби места. Ето защо казахме да съобщят на Ликург, че ни трябват още сто дъбови греди, квадратно издялани и най-малко един лакът дебели. Тогава Ликург дойде и ни каза, че той от своя страна щял да опита да свърши работа със съвсем тънки дъбови тояги, и то като ги поразиграе по нашите гърбове; никой да не смеел да го учи как и с какво трябвало да строи. За наказание цели три дни не ни даде нито просо, нито сушена риба, с каквито бе задължен да ни храни. Тъй започнахме строежа на трибуните на Илисовата поляна.

Четири седмици строихме и всичко мина добре. На вид трибуните изглеждаха много хубави и побираха четири хиляди души. Астиномът 113 113 Астином — административен чиновник с функции на префект, пазител на реда. от строителната управа дойде, бе възхитен, похвали Ликург и извърши предписаното пробно натоварване; но тъй като не беше специалист — строител, забрави да вземе предвид, че на горните редове имаше почти двойно повече места, отколкото на долните. Накара четиристотин души да се разположат на всеки ред поотделно, след това със задоволство установи, че нито една греда не се е попукала, нито един гвоздей не се е изкривил и нито една дъска не се е изместила. Само за формалност трябвало, съгласно предписанията на закона Ликург да присъствува първия ден при използуването на трибуните.

Ликург каза, че много съжалявал. Трябвало спешно да замине по служебна работа за Лаврион, дето бил пристигнал от Тракия някакъв корабен товар подпори за рудниците. Но за да стори дори повече от необходимото, щял да остави на разположение за всеки два реда по един дърводелец. Тия хора щели да отговарят за строежа вместо него. Сетне той определил мене за двата най-горни реда и замина.

Естествено никой не се вслушва в думите на един занаятчия. Поставиха ме там и трябваше да стана свидетел на собствената си гибел. Помислих да избягам, но ако ме хванеха, чакаше ме пак същата смърт. Ето защо, готов на всичко, се заех да изпълнявам службата си.

През първия ден времето се случи студено, пък и мнозина не знаеха, че ще играе Теспис. Не дойдоха много хора, повечето останаха по долните редици, нищо не се случи; казах на Дрил, който отговаряше за двата по-долни реда:

— Ще видиш, нищо лошо няма да се случи, нали Теспис ще играе само три дни.

— Ами ако оставят тоя срутеняк и за по-нататък? — рече Дрил.

— Тогава трибуните следва да бъдат проверени наново от комисия — отвърнах му аз гордо, защото бях чул, когато астиномът каза точно така.