Арнолт Бронен - Езоп

— Разкажи нещо весело, само недей да месиш политиката!

Солон погледнал към Пизистрат и нещо не му се харесало. Ето защо той вдигнал ръка и когато всички млъкнали, рекъл:

— Разкажи приказката си. Но сам виждаш кой те слуша!

Тогава всички кимнали в знак на съгласие; Пизистрат объркано гледал надолу към тях, а Езоп почнал да разказва:

Лошо било годишното време, ловът бил оскъден, а нашият лъв не бил вече в разцвета на силите си. Затова се оттеглил в своята бърлога, сумтял, фъфлел с инак толкова мощния си глас и разпратил из цялата страна глашатаи да разгласят, че е болен и моли да го посетят и утешат.

Натъжили се добрите животни от болестта на своя цар. Тръгнали веднага след царските пратеници. Всяко бързало да влезе в бърлогата на царя си и както влизали едно по едно, лъвът ги разкъсвал и изяждал. Така той се справил и с лошия сезон, и с оскъдния лов, и със своята собствена немощ.

И лисицата била поканена от лъва. Ала тя спряла при входа на бърлогата и учтиво запитала:

— Как си, царю?

Лъвът благо изфъфлил:

— Здравей, мила моя, само че ела малко по-наблизо! С хубавите си приказки ще утешиш мене, нещастника!

Лисицата рекла:

— Царю, не ми се сърди, че оставам вън. Много следи водят навътре в бърлогата ти, но нито една не излиза навън.

Атиняните се развеселили, разсмели се и заръкопляскали на Езоп. Ала изведнъж неколцина от тях млъкнали и подозрително втренчили погледи пред себе си. Зашепнали, зашушукали, приближили глави и почнали да се съвещават:

— Какво иска да каже той? Кого има пред вид?

И още докато се съвещавали, забелязали, че няколко души от тях били изчезнали вече. И веднага цялата тълпа се разпръснала. Последен, като се подпирал тежко на Езоп, си тръгнал Солон. Пизистрат останал сам пред широко разтворената порта и чувал още само силното чукане на дъбовата тояга, с която старецът едва се тътрел надолу по каменистия път.

Този ден освен старите си приятели измежду работниците и занаятчиите Езоп си спечелил и още много нови между първенците на Атина. Сега обаче трябвало да напусне всичките си приятели. Сопаджийската охрана на Пизистрат била вече по следите му. Най-много го боляло, че старият Солон щял да остане без закрила и помощ.

Никой нямало да може да упрекне Солон, че е избягал или че се е уплашил, ако напуснел по това време Атина. Защото съвещанието на Периандър, отлагано дотогава на няколко пъти, сега вече най-сетне било насрочено за месец Хекатомбейон 100 100 Хекатомбейон — според нашия календар юли — август. през същата година; то трябвало да се състои в Делфи по време на питийските игри. А Периандър и след преврата в Атина отправил отново поканата си към Солон, очевидно, защото не вярвал, че политическото съществувание на темпераментния Пизистрат ще трае дълго. При все това Солон не искал да замине дори един ден по-рано, отколкото било абсолютно необходимо, и не можел да повярва, че Пизистрат наистина ще остави него, близо деветдесетгодишния старец, без каквато и да било охрана, както станало по-късно. Ето защо Езоп избягал сам от Атина; избягал от хубавия град, дето му се живеело повече, отколкото където и да било другаде, и дето се надявал да се върне скоро заедно с мен…

Това бяха впрочем последните думи, написани ми лично. Всичко друго, което научих, бе съобщил Периандър на Амазис и сега ми се иска да го запиша.

Само на два дни път от Акропола се намирал град Мегара, ала дълбока, ожесточена вражда ги разделяла. Мегара винаги вършела точно обратното на Атина. Още преди едно поколение тя въвела тиранията и поддържала своя деспот Теаген през цялото време, докато в Атина съществувала властта на аристократите, смекчавана от Солон. Но едва Пизистрат се обявил за тиран на Атина, и ето че мегарците престанали да се възхищават от тиранията. Аристокрация и народ забравили за кратко време враждите си и се обединили, за да прогонят Теаген. На градското пазарище, сред хладния въздух, примесен с пръските на блестящите водоскоци, построени от Теаген, застанал аристократичният поет Теогнид 101 101 Теогнид — аристократ, живял през VI в. пр.н.е., изгонен от Мегара по време на демократическия преврат; отразил в песните си възгледите на аристократите по онова време. 1400-те редове, приписвани на него, са предимно елегии. и с гръмки „р“-та и нежни „с“-та започнал да рецитира своите дълги хекзаметри против народния изедник; а народът, когото той всъщност мразел, търпеливо го слушал.