Арнолт Бронен - Езоп

Тогава всички се разсмели и го пуснали.

Атина била голям град и животът в нея кипял. На нейната агора се срещали всички, които били именити и почитани в Гърция. Езоп отишъл там, за да изкарва хляба си като писар или рапсод 95 95 Рапсод — декламатор. Същото понятие се е употребявало и за странствуващите певци, Омир също е представен като рапсод. . Това не било толкова лесно — в Атина имало много повече философи и грамотни люде, отколкото в Самос или Милет. Наистина, разказвайки приказки и забавни истории, Езоп жънел доста смях, ала рядко получавал нещо повече от блюдо с булгур в някой от задните дворове.

Един ден Солон го видял отново. Той бил разбрал междувременно от приятеля си Комей — който наскоро след това станал архонт — как враговете му възнамерявали да повдигнат срещу него обвинение заради приятелството, което уж имал с Езоп, давал си сметка, че онази привидна неблагодарност всъщност е била благодарност. Ето защо веднага го взел със себе си и му издействувал работа като писар в пританейона.

Така Езоп се отървал от една грижа, ала стотици други се струпали върху раменете му. Положението на Солоновия режим било вече неудържимо. Прекалено остарял бил той, за да може да управлява само по силата на авторитета си и без да държи в ръка жезъла. Чрез лъжи, интриги и всевъзможни клевети лесно възбудимата атинска общественост бивала настройвана против своя верен закрилник. В политическо отношение Езоп — тъй разбрах от писмото му — съвсем не бил единодушен с него. Солон бил и си оставал атински аристократ, обаче у него имало много лична почтеност и човечно отношение спрямо по-дребните люде.

Тъкмо в това го укорявали другите партии. Партията от равнината, на едрите земевладелци, била най-богатата и най-мощната; но нейният водач Ликург бил трудно подвижен селяк, който се уповавал на намесата на боговете. Извънредно активната партия от крайбрежието, партията на търговците, мореплавателите, занаятчиите и рибарите, била отслабена, защото богатият и стар Алкмеон предал кормилото в ръцете на своя зет Мегакъл, който все още бил прекалено неопитен и неизпитан. Това разчистило пътя на партията от планините, сама по себе си най-бедната и обединяваща в редиците си най-бедните — планинските селяни, свободните рудничари и новозаселниците, — и нейният водач, честолюбивият Пизистрат използувал добре това положение. Груби стълкновения и борби се започнали в Атина, а и в предградията й. Един ден, тъкмо когато имало най-голям наплив от хора на агората, Езоп видял как неколцина окървавени мъже с раздрани униформи отнесли пред булевтериона младия Пизистрат в една изцапана с кръв носилка.

Езоп тутакси забелязал, че всичко това било само евтино представление. Кръвта била волска кръв, раните — одрасквания, които Пизистрат си нанесъл сам, вълнението и болката му били престорени. Ала атиняните вече яростно негодували, те искали да знаят кой е заплашил тъй живота на любимеца им, искали възмездие и се кълнели, че ще отмъстят.

С големи усилия се изправил Пизистрат и със сподавен глас изрекъл на пресекулки благодарността си към любимия на боговете, свръхвелик атински народ; сред бурните аплодисменти той се престорил, че припада, та слисал с това дори присъствуващите лекари. Този бил моментът, очакван от Аристон — изпечения деятел на планинската партия. С обигран силен глас той поискал от народа веднага да гласува да се разреши лична охрана на народния мъченик Пизистрат.

Възторгът на атиняните нямал граници. Ревът им разтърсил дори и статуите на Акропола. Тогава Пизистрат изведнъж дошъл на себе си, изправил се и скромничко заявил, че му трябвали само хиляда души; така той щял да бъде в състояние да жертвува и за в бъдеще живота си за каузата на Атина.

Хиляда души — това все пак поохладило малко възторга. Настъпила кратка тишина, преди кликата на Пизистрат да успее да се намеси наново. Тази тишина използувал още напълно неизвестният за повечето атиняни Езоп, който се изкачил на ораторската трибуна и вдигнал ръце. Сред грубото и недоволно ръмжене на Пизистратовите привърженици неколцина поискали да му се даде думата. Най-сетне тя му била дадена и Езоп започнал своята приказка:

Било време, когато конят живеел на великолепно пасище, оградено от високи, блеснали скали и прорязано от прохладни, бистри потоци. Един ден откъм гората се задал с бясна скорост еленът. Изпотъпкал тревата и замърсил водата. Конят искал да отмъсти на злосторника. Ала не можел да се мери по бързина с елена. Тогава от планината слязъл ловецът и му предложил своята помощ. Казал му: „Обещавам ти да те браня от твоя враг. Но трябва да ми позволиш да поставя в устата ти юзда и да се кача на гърба ти.“ Конят се съгласил. Сложил му ловецът юзда и го възседнал. Скоро еленът бил проснат мъртъв на земята, прободен от копието на ловеца; ала конят твърде късно разбрал, че така той сам се превърнал в роб на ловеца.