Арнолт Бронен - Езоп

„Говорете за това помежду си и нека старците поучават чрез него младежта. Бедняк бях както по баща, тъй и по майка, ала владетелят ме издигна. Нямах вид на имотен, ала господарят на двете държави ме оцени. Издигна ме по-високо от царските сподвижници и ме въведе сред принцовете в двореца.“

Когато ми прочете това, той се засмя лукаво и скоро научих защо.

В двореца имаше златен леген, в който миеха краката на Амазис. Скимнеше ли му, той ходеше в тоя леген и по малка нужда. Един ден неговите камериери отнесли легена на царския златар. Казали му да го разтроши и претопи на кюлче. Сетне Амазис заповяда да излеят от него малка статуя на бога Хнум. Изработиха я. Поставиха я на големия храмов площад, там, отдето минава улицата към двореца на фараона и дето е най-многолюдно. Цял Саис, та дори цял Египет се извървя покрай статуята и й засвидетелствува голяма почит.

Настъпи големият празник на благородниците в Саис и всички аристократи от Долен Египет се отправиха на поклонение към храма на Изида. Минавайки покрай статуята, те почтително се покланяха, понеже Хнум бе едно от дванадесетте върховни божества. Изведнъж, яхнал коня си, Амазис се появи сред тях и им се изсмя. Те спряха своята процесия и смаяно го погледнаха.

— Уважаеми мои — каза им той, — тази статуя е направена от нощното гърне, в което аз доскоро изхвърлях излишната си урина. Сега вие й засвидетелствувате голяма почит. Но точно такова гърне бях по-рано и аз. Незначителен бях, и тогава плюеха и пикаеха отгоре ми. Днес съм ваш цар. Днес вие сте длъжни да ми засвидетелствувате вашата почит. Виждате следователно, че не е важно какво е миналото, а какво е настоящето. Припомняйте си, уважаеми, за това, когато говорите за в бъдеще за мое величество.

Вярно, неколцина от аристократите бяха възмутени, но на мнозинството египтяни речта на Амазис допадна и оттогава той стана всеобщ любимец. Великолепен човек беше той, може би най-достойният от всички мъже след Езоп. Но защо трябваше да обичам него, по-малко съвършения, след като ми бе предопределен най-добрият? Та това ми беше предсказано от прорицателя на Изида в Саис.

С тази случка съвпадна и пристигането на благодарствено писмо от Периандър в Коринт — той уверяваше в предаността си своя приятел и съюзник и му съобщаваше, че подтикван от това чувство на преданост, възнамерявал да свика в Коринт най-могъщите и най-умни мъже на Елада да обсъдят политиката и държавната форма на цяла Гърция. Амазис, който не знаеше какво да прави с това писмо, настоятелно ме замоли да отговоря на Периандър тъй, че интересите на Египет в Гърция да бъдат запазени и занапред.

Замислих се за отвращението си към Периандър. Самата аз го бях виждала бегло само веднъж, но неколцина коринтски търговци ми бяха разказвали ужасни неща за него. Властвуването си той започнал умерено; ала скоро почнал да чувствува несигурност под краката си и тъй като по онова време Тразибул Милетски минавал за най-могъщ и най-умен от всички тирани, Периандър проводил при него пратеник, комуто възложил да се осведоми за най-добрите методи на тиранията.

И като тиранин Тразибул продължавал да живее в своето голямо имение извън Милет, а не в градския дворец. Когато пратеникът пристигнал, той бил много зает, изслушал въпросите му и го повел със себе си, докато обикалял и оглеждал своите ниви. Класовете били избуяли, ала не били еднакво високи. Зърнел ли някой клас да се подава над останалите, Тразибул посягал, откъсвал го и тъй опустошил тъкмо оная част от нивята, дето пшеницата била най-хубава и най-гъста. Обходил нивите заедно с пратеника, не проговорил нито дума и се сбогувал с него. Пратеникът отпътувал обратно, докладвал на Периандър за видяното и клатейки в недоумение глава, добавил:

— Защо ли ме прати на такъв далечен път? Та тоя човек е луд!

Оттогава нататък обаче Периандър почнал да смазва изтъкнатите мъже на Коринт.

Жената на Периандър се казвала Мелиса, била млада и хубава; нейните братя и зетьове станали жертва на Периандровата ярост. Стигнало се до спречквания между съпрузите и Мелиса умряла; от какво, никой не узнал. Периандър обичал много жена си и покойницата почнала да го преследва в сънищата му. Понеже той пазел своите сънища в тайна и не ги споделял дори с жреците, за да не ги разтълкуват, Мелиса се явила насън на жреците. Казала им, че зъзне и че била гола; дрехите, с които умряла, не й топлели, а за доказателство, че говорела истината, ги зарекла да кажат на Периандър, че е сложил хляба да се пече в изстинала фурна.