Арнолт Бронен - Езоп

Забравих опасността. Забравих заплахата, която бе надвиснала и над него. Скочих. Копията се отдръпнаха, мечът падна от ръцете. Спуснах се към колоните, отделящи галерията. Видях го. Извиках му. Той се втурна към мен нагоре по стъпалата. Почувствувах го още преди да падне в прегръдките ми. Той ли падна, аз ли паднах? Това беше онзи миг, когато почувствувах щастието да бъдеш жена, да бъдеш открита пред цял свят, пред силния, пред мъжа. Това беше онзи миг, за който се бях родила, за който бях живяла, за който се намирах сега там. О, Езоп, Езоп!

Тъй виках още, когато дойдох на себе си след ужасния припадък от треска. Сънувала бях най-красивия, най-вълнуващ сън.

Три дни бях лежала в безсъзнание, още три седмици лежах трескава. А през това време Езоп отдавна вече плуваше на север с кораба на Солон. Той отказвал да стъпи без мен на палубата. Напразно го заблуждавали и лъгали за мен. Най-сетне го принудили да приеме пътя към свободата.

Това ми разказа Амазис, когато за пръв път можах да го позная отново. Той се усмихна и като завършек на нашата прекъсната игра ми подари къщата, в която бях лежала болна.

„Богохулно е пред лицето на бога да проявяваш пристрастие. Нека това напътствие те ръководи при постъпките ти. На онзи, когото познаваш, трябва да гледаш като на непознат, а онзи, който е приближен на царя, трябва да бъде за теб като чужденец. Никога недей да се гневиш на някой човек, ядосвай се на онова, заради което трябва да се ядосваш. Владетелят трябва да остава твърд и да бъде почитан. Тази почит обаче той трябва да заслужи със своята справедливост.“

Амазис бе наредил да препишат този документ, останал от преди хиляда години от фараона Тутмос III. Той ми го даде и ме замоли да го изпратя — заедно с едно хубаво писмо на гръцки — на неговия приятел Периандър 90 90 Периандър — втори тиранин на Коринт (625 — 585 г. пр.н.е.), известен като жесток деспот, но мъдър държавник. През властвуването му Коринт достигнал небивал разцвет. Според преданията всичките му синове измрели или се отчуждили от него, а смъртта на последното му дете го сломила и ускорила смъртта му. , тиранът на Коринт. Защото внукът на Периандър, когото той бе нарекъл Псаметих, се беше родил почти по същото време, когато Амазис, чрез своята върховна жрица, стана баща на един син, получил също така името Псаметих. Но аз не исках да напиша писмото — мразех Периандър заради станалото с жена му. По-късно съжалих, че не написах писмото; та нали чрез Периандър можех да получа вести за Езоп. А надеждата да очаквам вест от Езоп се беше превърнала за мен в най-съкровеното, в смисъла на живота ми.

Последните думи, които бях чула от устата на Езоп, се отнасяха за надеждата. Сега ги чувах денем, чувах ги и нощем. Сякаш непрекъснато звучаха в ушите ми. Понякога това беше лошо. Винаги беше лошо. Любовта впиваше в мене зъбите си. Бях чула любимия си да говори на равна нога с най-могъщия цар на света и той ми се беше сторил по-велик от царя. Толкова близо бе тогава той до мене, а тъкмо преди развръзката аз бях рухнала. Сега вече знаех: трябвало бе да рискувам моя, да рискувам нашия живот. Защото в какво се беше превърнал животът ми? Та нали само в очакване на часа, когато щеше да се наложи пак да рискувам живота ни? Опасността беше вечна. Опасност и надежда се бяха слели в едно.

Капризите на Амазис ставаха все по-големи. Броят на наложниците му растеше. По пищните държавни празненства той се перчеше с всички нас, макар че аз все пак си оставах първата дама след царицата; разрешено ми бе също така — освен при големите дворцови тържества — да си живея в моята къща, а получавах и най-многобройните, най-скъпите дарове. Ала и той, и Амени бяха неумолими по отношение на охраната ми. Пазеха ме по-зорко от съкровището в храма на Изида Бубастийска 91 91 Бубастис — град в Египет, в източната част на делтата, голям религиозен център поради почитта към Изида Бубастийска. . Защото все пак до тия съкровища понякога се доближаваха крадци; до мен — никога.

Когато биваше в добро настроение, Амазис повтаряше изречения от разговора си с Езоп. Дали знаеше, че го бях чула и аз? Винаги подхващаше с думите за надеждата и твърдеше, че Езоп му бил предсказал рождението на момчето; затова и го пощадил. Впрочем последното не отговаряше на истината; ала да слушам да се говори за Езоп, беше и сладко и горчиво, беше необходимо за мен.

Поради своя незначителен произход Амазис не бе твърде почитан от египетската аристокрация, ето защо по-рано той непрекъснато се стремеше да подчертава, че чрез брака си с Анхнеснеферибре бил станал пълноценен член на двадесет и шестата династия. След срещата с Езоп самият той ми разказа за немотията на родителите си, а един ден ми прочете част от животоописанието на прочутия пълководец Мейе: