Арнолт Бронен - Езоп

— Считай желанията си изпълнени, с изключение на едно.

Събрах всичките си сили, всичките си мисли.

— Искам да се махна оттук. Обичам другиго. Искам да избягам с него. Пусни ни да избягаме от Египет.

Той каза само:

— Това е единственото желание, което не ще ти изпълня.

Не беше учуден, нито обиден. Отнасяше се към мен така, както египтяните се отнасят към своите хубави свещени котки. Искаше да разполага с нещо, върху което да излива нежността и чувствата си. Изглеждаше впрочем, че изпитва дори досада, ако отговаряш на чувствата му. Говорих още много, ала той не ме слушаше.

Поднесена бе голяма вечеря, само за двама ни. Подобно нещо Амазис не беше правил за никоя от наложниците си. Бях победила Амазис. И Амени бях победила. Нима нямаше да успея да извоювам и голямата, истинската победа? Реших да не отстъпвам.

Вечерята беше хубава. Край нас бяха само робите и робините. От помещенията около трапезарията прозвучаваха ту музика, ту песни, ту рецитатори разказваха приказки. Амазис играеше с мен царската игра на подаръците. Започваше се с нещо съвсем малко, някое дребничко зрънце злато. Минаваше се към пръстени, огърлици, блюда и чаши; трябваше само да гадая правилно, тогава следващият предмет ставаше по-голям от предишния. Не сполучех ли да отгатна, губех два подаръка. Накрая ме очакваше най-големият подарък. Нямах представа какъв би могъл да бъде.

Детинска игра, примесена с целувки и нежности. Забавлявахме се добре. Вече на три пъти бяха сменяли факлите. Трябва да беше станало полунощ, защото позахладя. В този миг чух отвън глъчка, викове, крясъци, звън на оръжия. Изглежда, някой бе прескочил в парка. При главната порта крещяха часовите от царската стража.

Амени се втурна развълнуван в нашата стая. Амазис страшно му се скара. Амени направи някакви тайни знаци, при които фараонът замлъкна. Той стана, приближи се към Амени и заговори с него на свещения древен език, който аз не разбирах. Сетне ме погледна и излезе. Поисках да го последвам. Ала бях вече задържана в стаята. Наоколо стояха четирима души от царската стража — дружелюбни, но непреклонни. Дадоха ми да разбера, че трябва да мълча и да не мърдам от мястото си. Не знаех какво се е случило. Трепет обхвана тялото ми, принуди ме да седна, да не помръдвам, да чакам. Жалък е човекът, когато съдбата се изправи пред него.

Амени се върна сам и каза:

— Някакъв чужденец е извършил престъпление, което се наказва със смърт. Под предлог, че го преследвали, той нахлул през оградата във фараоновата градина. Негово величество иска веднага да се изясни случаят и да го осъди. Но негово величество ще прояви милост само ако ти нито мърдаш, нито се движиш, нито пък споменеш някога за тоя час. В противен случай гневът на боговете ще погуби всички ни.

Погледнах го втренчено. Нищо не разбирах, защото разбирах всичко. Бях в помещението, определено лично за Амазис. От него се излизаше в галерия като балкон на половина височина край източната стена на приемната зала, тя бе висока колкото два етажа. Помещението, в което бях, нямаше врата, а само завеси; построено бе толкова умело, че в него човек, без да го виждат или чуват отвън, можеше да долавя дума, произнесена в голямата зала. Царете — тъй предполагах аз — се нуждаят от такива неща. Аз не се нуждаех, но защо бях любимка на царя, ако нямаше да се възползувам?

Разпитът почна с глъчка. Бяха заловили трима гърци — двама преследвачи и един преследван. Преследвачите се позоваваха на някаква заповед от своя повелител, върховния Демонакс.

Гръцкият храм бе на около десет стадии. Доведоха Демонакс от дома при храма. Амени почна да му се кара. В отговор Демонакс му кресна, че бил жрец на Амон-Ра. Амени го поправи, като му обясни, че той бил жрец само на Пта 89 89 Пта — едно от главните египетски божества, наред с Амон-Ра и Хорус; съпоставя се с гръцкия бог Аполон. , и добави освен това:

— В Египет ти нямаш никакви права на стражник.

— Пта ми заповяда да унищожа неговия враг.

— Негово величество запита Пта. Нито богът, нито свещеният бик Апис, нито върховните жреци са чули някакъв грък да е обидил този бог.

— Тоя безбожник е безчинствувал срещу Пта и срещу другите богове в Самос и в Лидия!

— Съдете го тогава в Самос или в Лидия. Ти разгневи много негово величество.

Демонакс лицемерно почна да изразява съжалението си; но заяви, че и негово величество бил разгневил Пта — Аполон, като отвел една заложничка — служителка на светата делфийска служба. Амени отвърна, че всичко било уредено с Ксантес. Лично той бил обещал да върне след три дни служителката. При все това по силата на божествените си пълномощия негово величество можел да постъпи и иначе, без с това да накърни правата на Пта върху неговата служителка. Възможно било въпросната служителка за в бъдеще да остане на разположение на бога Пта и на неговите жреци другаде, а не в бордея на Ксантес.