Арнолт Бронен - Езоп

— И по този начин стана най-богатият човек в Атина — подхвърли Пизистрат, който се бе приближил към нас при благосклонен знак на Амазис.

Амазис бе извънредно развеселен от тая смесица от суетност и интригантство.

— А какво желание — обърна се той към Солон — трябва да изпълниш ти на моя брат от Сарди?

— Трябваше да му кажа кой е най-щастливият човек на земята.

— Ласкателен въпрос; той сигурно те е смятал за бог.

— Не, но смяташе себе си за най-щастливия. Амазис избухна в смях, сетне ме погледна:

— Може би след два часа най-щастливият ще бъда аз? Щастието е бързоног жребец, яхан от много ездачи.

Солон не беше съгласен с шеговития тон на Амазис. Във всеки въпрос той съзираше патос, във всеки отговор — поука.

— Има разлика между нас, гърците, и ония азиатски царе. Те търсят щастие, търсят сферата на благополучието. Ние, всички ние, искаме слава. Видях как дрипави роби плачеха от радост, когато Клеомед победи в Олимпийските игри.

— Лоша супа са сълзите — подхвърли саркастично Амазис.

— Чувал съм, че египетските пирамиди били така здрави само защото глината във фугите им била примесена със сълзи.

— Пирамидите са останали до днес, но нима затова е останал до днес и Египет? Лично аз в края на една четирихилядогодишна история не вярвам нито в пирамидите, нито в сълзите.

— Исках да помогна на Крез, защото, макар да нападна много йонийски острови, той е приятел на гърците. А земята отвъд неговите граници е варварска, дива, враждебна. Ако е силен, Крез ще може да спре гибелта, надвиснала над Гърция… и над Египет.

— Ако — каза Амазис.

— Ако — потвърди Солон. — Но неговата „сфера на щастието“ не го прави силен. Ето защо аз му разказах приказката за най-щастливия. Той се наричал, казах му аз, Телос Атински. Телос живеел в един благоденствуващ град, благоденствували синовете му, благоденствували внуците му. Когато мегарците 87 87 Мегара — град в Пелопонес, в съседство с Атина. нападнали Атина, той, който се наслаждавал на богат живот, потеглил на война, Атина победила Мегара. Но в решителния бой Телос паднал убит. Той бил погребан там, дето загинал, и атиняните му оказали големи почести. Ала Крез не можа да разбере защо нарекох този Телос най-щастливия човек.

Амазис се усмихна.

— Мога да разбера Крез защо не те е разбрал.

А на мен каза на египетски:

— Всички тия гърци са като деца. Няма нито един грък старец.

Солон го погледна въпросително и недоверчиво. Амазис даде знак на певците:

— Изпейте погребалната песен!

Те запяха, той я превеждаше на гръцки:

Солон разтърси глава в знак на несъгласие. Ако бяха по-къси, белите му коси положително щяха да настръхнат:

— Малцина властвуват, мнозина живеят на земята. Ето защо човек властвува заради мнозинството. Той трябва да направи живота на това мнозинство достоен за живеене, дори когато това е в ущърб на малцинството, което аз предупредих:

На Амазис тия мисли се струваха твърде отвлечени. Сам син на щастието, той беше сигурен, че и владяната от него страна ще бъде щастлива, докато е жив той. За смъртта имаха грижа неговите жреци и неговите придворни поети. Той заповяда да се поднесе вино, а също и бира — повечето гърци предпочитаха египетската бира, защото нея можеха да пият непримесена — и почна да вдига наздравици за боговете.

В това време Солон, който пиеше малко и още по-малко отдаваше значение на наздравиците, се обърна към мен:

— Откъде си ти, хубавице? Каква добра съдба те е довела в двореца на този цар?

Обясних му накратко, че съдбата ми не е чак толкова благосклонна към мене. Когато споменах за Самос, Солон се разприказва като словоохотлив старик. Много безредици владеели в Самос. Някой си Демотел свалил за известно време геоморите от власт. Наистина след това самият той бил убит и геоморите пак се върнали, но негодуванието сред рибари и работници не стихвало и всички смятали, че предстоят нови вълнения. Дълго време Самос бил най-спокойният, най-аристократичният от всички острови; сега бил най-неспокойният. Мнозина приписвали тая промяна на един освободен роб.