— И по този начин стана най-богатият човек в Атина — подхвърли Пизистрат, който се бе приближил към нас при благосклонен знак на Амазис.
Амазис бе извънредно развеселен от тая смесица от суетност и интригантство.
— А какво желание — обърна се той към Солон — трябва да изпълниш ти на моя брат от Сарди?
— Трябваше да му кажа кой е най-щастливият човек на земята.
— Ласкателен въпрос; той сигурно те е смятал за бог.
— Не, но смяташе себе си за най-щастливия. Амазис избухна в смях, сетне ме погледна:
— Може би след два часа най-щастливият ще бъда аз? Щастието е бързоног жребец, яхан от много ездачи.
Солон не беше съгласен с шеговития тон на Амазис. Във всеки въпрос той съзираше патос, във всеки отговор — поука.
— Има разлика между нас, гърците, и ония азиатски царе. Те търсят щастие, търсят сферата на благополучието. Ние, всички ние, искаме слава. Видях как дрипави роби плачеха от радост, когато Клеомед победи в Олимпийските игри.
— Лоша супа са сълзите — подхвърли саркастично Амазис.
— Чувал съм, че египетските пирамиди били така здрави само защото глината във фугите им била примесена със сълзи.
— Пирамидите са останали до днес, но нима затова е останал до днес и Египет? Лично аз в края на една четирихилядогодишна история не вярвам нито в пирамидите, нито в сълзите.
— Исках да помогна на Крез, защото, макар да нападна много йонийски острови, той е приятел на гърците. А земята отвъд неговите граници е варварска, дива, враждебна. Ако е силен, Крез ще може да спре гибелта, надвиснала над Гърция… и над Египет.
— Ако — каза Амазис.
— Ако — потвърди Солон. — Но неговата „сфера на щастието“ не го прави силен. Ето защо аз му разказах приказката за най-щастливия. Той се наричал, казах му аз, Телос Атински. Телос живеел в един благоденствуващ град, благоденствували синовете му, благоденствували внуците му. Когато мегарците 87 87 Мегара — град в Пелопонес, в съседство с Атина.
нападнали Атина, той, който се наслаждавал на богат живот, потеглил на война, Атина победила Мегара. Но в решителния бой Телос паднал убит. Той бил погребан там, дето загинал, и атиняните му оказали големи почести. Ала Крез не можа да разбере защо нарекох този Телос най-щастливия човек.
Амазис се усмихна.
— Мога да разбера Крез защо не те е разбрал.
А на мен каза на египетски:
— Всички тия гърци са като деца. Няма нито един грък старец.
Солон го погледна въпросително и недоверчиво. Амазис даде знак на певците:
— Изпейте погребалната песен!
Те запяха, той я превеждаше на гръцки:
Поживей си днес добре, много дни живей добре, че имота сетне няма
в гроба си да вземеш ти!
Солон разтърси глава в знак на несъгласие. Ако бяха по-къси, белите му коси положително щяха да настръхнат:
— Малцина властвуват, мнозина живеят на земята. Ето защо човек властвува заради мнозинството. Той трябва да направи живота на това мнозинство достоен за живеене, дори когато това е в ущърб на малцинството, което аз предупредих:
Яжте и пийте, и имайте, колкото щете — само пазете от алчност безумна сърцето! Дръжте средата — умерено горди бъдете: на първенците атински
това е заветът!
Ала, за да заслужава да се живее животът, трябва преди всичко да има живот изобщо. Народът може да живее само тогава, когато отделният човек от народа е готов да умре за народа.
На Амазис тия мисли се струваха твърде отвлечени. Сам син на щастието, той беше сигурен, че и владяната от него страна ще бъде щастлива, докато е жив той. За смъртта имаха грижа неговите жреци и неговите придворни поети. Той заповяда да се поднесе вино, а също и бира — повечето гърци предпочитаха египетската бира, защото нея можеха да пият непримесена — и почна да вдига наздравици за боговете.
В това време Солон, който пиеше малко и още по-малко отдаваше значение на наздравиците, се обърна към мен:
— Откъде си ти, хубавице? Каква добра съдба те е довела в двореца на този цар?
Обясних му накратко, че съдбата ми не е чак толкова благосклонна към мене. Когато споменах за Самос, Солон се разприказва като словоохотлив старик. Много безредици владеели в Самос. Някой си Демотел свалил за известно време геоморите от власт. Наистина след това самият той бил убит и геоморите пак се върнали, но негодуванието сред рибари и работници не стихвало и всички смятали, че предстоят нови вълнения. Дълго време Самос бил най-спокойният, най-аристократичният от всички острови; сега бил най-неспокойният. Мнозина приписвали тая промяна на един освободен роб.
Читать дальше