Сетне дойде Амени, леко възбуден:
— Негово величество желае да те въведе в този дом лично; не знае, че си влизала вече, така че мълчи си. Ще идем край езерото и ще чакаме негово величество при ладията „Лапислазули“.
Всички се държаха до известна степен официално, ала тая официалност изчезна веднага щом се появи Амазис. Той все още бе много бодър, много активен човек, който въпреки цялата си гордост и достойнство имаше дързък език и обичаше да върви срещу течението. Когато, спазвайки строго церемониала, се хвърлих на земята и целунах краката му, той ме поздрави така непринудено, сякаш се бяхме виждали вчера; огледа ме изпитателно и забелязах, че беше доволен от вида ми.
Качихме се на ладията: фараонът, четирима началници от личната му охрана, Амени и придаденият към него помощник, един певец, една певица и оркестър от петима души; другата част от свитата остана на брега и охраняваше езерото.
Бодрият ритъм на греблата плъзна ладията покрай зеленото крайбрежие. Видях пъстрия папирусов гъсталак, видях палмите и смоковниците, които навяваха хлад към нас; лотоси блестяха сред тъмната зеленина на брега. Амазис беше обсъдил набързо с Амени нещо явно неотложно. Сетне предизвикателно ме погледна. Отвърнах му с фригийската си усмивка. Той почна да нервничи — въпреки всички възможни разширения голямата червена царска митра стоеше по невъзможен начин на главата му.
Спогледахме се. Забелязал, че го разбирам, той се усмихна сам на себе си, намигна ми. Радвах се, че беше такъв, че не бе станал тесногръд или скован в достойнството си. Извини се подигравателно:
— Страхувам се, че на мое величество не подобава вече да пее. Амени, нека певецът изпее онова, което би пял фараонът, ако му бе разрешено.
Амени даде разпорежданията си и певецът запя песента за влюбения египтянин:
Нил моята лодка с вълните си носи, а аз нося снопче тръстика —
от бога Пта в Мемфис отивам да прося да върне при мен Розоликата,
Реката е вино и Пта е тръстиката, нейни листа са „Могъщите“,
вестители техни са пъпките — същите, които разцъфват във лотоси.
Сияе Хатора и вдига челото си, облива със злато простора —
и сякаш прелял от любов и живот е град Мемфис, изпъкнал пред взора.
Хатора — небето, което египтяните си представяли като богини с образа на крава, здраво стъпила с четирите си крака в четирите краища на земята.
Знаех песента и знаех също така отговора на влюбената египтянка. Ето защо изпреварих певицата и запях:
По „Канала на властника“ бързо гребях и завих по „Канала на бога Ра“, дето по вечерен здрач в тихото устие щях в мойта шатра да спя край брега на морето.
Неуморно гребях аз по тая река и със свито сърце бога Ра умолявах да те
зърна, любими, как влизаш сега във двореца на царя на тая държава.
Сетне бяхме със тебе. И в залива тих ти на Ра във града ми отнесе сърцето,
и със тебе в леса по пътеката свих, край дома на могъщия цар и владетел.
Малко клонче откърших от близкия храст — малко клонче наместо
разкошно ветрило. „Но защо ми е — мислех — ветрило, щом аз сред леса в
тебе поглед безмълвно съм впила?“
От балсам натежала косата ми бе, пълни бяха ръцете ми с клончета малки и със теб под сияйното, звездно небе се почувствувах в тая страна господарка.
Докато пеех, Амазис почна да проявява признаци на вълнение. В очите му проблесна влага.
Гърците обикновено не умеят да пеят добре египетски; но моят фригийски език беше по-остър, гласът ми — по-мощен; не пеех на добър египетски, ала знаех, че това се харесва на египтяните. То допадна много и на Амазис и сега вече все по-малко му се нравеше разходката с ладията, при което трябваше да пази достойнство. Заповяда да се прекъсне разходката и да спрем пред вилата.
Когато влязохме във вилата под звуците на оркестъра — арфа, китара, лира, тимпан и систрум 84 84 Систрум — ударен инструмент от вида на клепалото.
, Амазис каза:
— Три нощи не ще бъда в моята столица. Къде ще бъда първата нощ, знае само един: това съм аз. За втората нощ знаят двама: аз и първият министър на моето царство. За третата нощ знаят трима: аз, първият министър на моето царство и началникът на стражата. Виждаш сама, през тази първа нощ Египет би могъл да загине.
Сетне заповяда на всички да останат вън. Сетне със силен замах запрати в най-тъмния ъгъл царските си накити. Сетне ме взе в празната къща — тъй както бях и стоях. Амени, който добре познаваше господаря си, нареди музиката вън да продължи да свири опияняващо.
Читать дальше