Арнолт Бронен - Езоп

Какво ли не разправяха в Навкратида за Амазис! Бъбривите гърци се надпреварваха в онова, което бе забранено на египтяните. Във всеки случай сигурно беше едно: Амазис обичаше да пие, да пее и да целува. Започна с пиенето. Гръмко запя:

Петима виночерпци — рядко красиви момци с кожа, прилична на меко злато — донесоха алабастрови амфори с медножълто вино. При това пееха и със съжаление долових от пискливите им гласове, че бяха евнуси:

Виното се лееше, долитаха песни. Амазис пращеше от жизненост, ала и аз не му се давах. Нито бирата, нито виното можеха да ме надвият, а когато чувствувах силно желание да се хвърля опиянена на врата на някой мъж, когато гръдта ми прелееше, почвах да танцувам фригийски танци. Прикляках на пети и мятах краката си в бесен, неравен ритъм пред себе си, докато музикантите размахваха своите тракащи систри.

Северният вятър полъхна и оповести полунощ. Бях ли победила Амазис? Залитайки зашеметен, той се запъти да излезе от залата. Бях се разпалила вече. Застанах сред залата и с насмешлива предизвикателност запях песента за всемогъществото на любовта:

Чувайки, че пея така на негово величество, присъствуващите се смръзнаха. Но Амазис намери че съм великолепна, върна се и ме целуна, докато ми секна дъхът. Последваха още по-буйни, още по-необуздани сцени. Амени завърза очите на музикантите, изпрати танцьорите навън, в парка, отдето се чуваше още само ритъмът на телата им.

Преодолял първото си замайване, Амазис навлезе в периода на еротичните екстази. Сграбчи ме — бе много силен, по-силен от мен, — притисна ме на ложето си, обжари ме с поглед:

Ала аз се бранех. Първия път ме беше надвил той, сега щях да го принудя да води тежка борба за крепостта. Той бе отвикнал вече от съпротива. Само промълви със запъване:

— Обичаш ли ме? Нима не ме обичаш?

Прошепнах, и то доста нежно, защото той ми се харесваше:

— Не, царю, не те обичам. Другиго любя. И тъкмо защото е за другиго, правя всичко това за тебе. Затова в тоя час на любовно опиянение искам да те замоля…

Ала той беше вече заспал — бързо и блажено, като дете.

Отпуснах се на царското ложе и през нощта почувствувах, че Амазис ми бе близък. Спах много до късно, както изискваше животът, що водех, и най-дълбоко спах през утринните часове. Когато се събудих, Амазис отдавна беше излязъл. Беше отишъл на лов за хипопотами.

Чувствувах се нещастна. Нито за миг не бях успяла да поговоря с него насаме, интимно. А къде ли беше в това време Езоп? Колко хубаво бе, че той не знаеше, че не можеше да знае за всичко това, колко хубаво бе, че съществуваше една обич, издигната високо над всички плътски наслади. Нима на това не ме беше научила Сафо?

Утеших се, изкъпах се, танцувах и спортувах, поставих в ред тоалета си и се нагиздих. Втората вечер трябваше да бъда по-хубава, отколкото първата, защото през втората трябваше да извоювам не само третата вечер, а и любимия човек.

И така, хубава бях и на хубав ден се надявах. Очаквах, че Амазис ще прати да ме повикат. Чаках напразно. Голямо суетене цареше в дома и около него. Деветте слугини не знаеха нищо. Гърците са по-млад народ и са любопитни; египтяните съществуват много по-отдавна, научили са се да се грижат само за онова, което им заповядат. Почнах да ругая на фригийски, а моите египтянки се заливаха от смях, защото едничкото, което можеха да си представят, бе, че аз се преструвам или шегувам; пък и как да не се шегува една жена, която фараонът обича, с която негово величество пее, пие и спи?

Пълна луна грееше вън. Бе светло като през зимен ден във Фригия. Но сетне при мен дойде Амени, както винаги учтив, дружелюбен, непроницаем. Разказа ми за неприятностите на негово величество. Нали била пристигнала онази атинска делегация — бях чула вече за нея — с горещите препоръки на цар Крез. В Египет тя изследвала законите, данъците и въпросите за подсъдността; а сега — на втората утрин след днешната — щяла вече да си отива, за да използува по-светлите нощи поне до Крит; и искала непременно да говори лично с негово величество.