— Ах, тия мръсни гърци! — тропнах ядосано с крак. — Изглежда, че всеки просяк има повече права над негово величество, отколкото аз!
— Тъкмо така се изрази отначало и негово величество — отбеляза Амени. — Но все пак водачът на атиняните е много стар човек. Казва се Солон и преди цяло поколение още, като архонт на Атина, сключил съюзен договор с Псаметих II. Трябва да се зачита приятелството, а още повече старостта му.
— Да зачита тогава старостта! — рекох намусено аз. — Младостта отива да спи.
Амени невъзмутимо поклати мургавата си египтянска глава в знак на отрицание.
— Негово величество те кани да дойдеш в приемната зала. Ти знаеш гръцки и египетски. Вярно е, че негово величество разбира достатъчно гръцки, за да не се нуждае от преводач; но негово величество ще се чувствува по-спокоен, ако в случай на нужда има преводач до себе си.
Политически разговори със старци: тъкмо подходящо занимание за една жизнерадостна, влюбена жена, и то през нощ с пълнолуние. Ядосана слязох от женските покои в приемната зала. Тя беше пълна с оживено бъбрещи, енергично ръкомахащи и преди всичко брадати гърци; стори ми се в първия миг, че виждам само бради. Естествено никой не ми обърна внимание и аз се настаних в един ъгъл. Ала едва бях седнала и двама военачалници от царската охрана оповестиха идването на фараона. Той влезе, без да се придържа много към етикета, отправи се веднага към мен, не ми позволи да падна на колене, а с подчертана нежност ме вдигна и ме представи:
— Това е Родопис, сестрата на мое величество.
Гърците зинаха, сякаш не им достигаше въздух. Сетне налетяха върху мен с хиляди въпроси. Амазис обаче седна на един малко издигнат стол, нещо като трон, и ми даде знак да се приближа до него, така че се настаних на мека табуретка при краката му. Довлякоха до нас втори стол; на него беше поканен водачът на делегацията. Той се приближи с тежки крачки, като се подпираше морно на гегата си — макар и с дълга, бяла брада, той бе мощна, внушителна фигура. Това бе Солон, за когото ми бяха разказвали още в Самос; самоските евпатриди не го ценяха, макар че самият той бе евпатрид.
Солон си даваше вид, че е безкрайно възхитен от законите, които е създал Амазис. Особено много хвалеше един от тях: всеки египтянин бе задължен ежегодно да обявява пред окръжната управа какво е работил и какъв доход е получил; който не можеше да докаже, че е упражнявал позволено занятие, налагаха му висока глоба. Наистина Солон не бе вече архонт, но като постоянен председател на Великия съвет, все още имаше задачата да предлага закони.
— Един такъв закон — каза той — полза за атиняните.
Бях чела напоследък „Дела и дни“ от стария Хезиод 85 85 Хезиод — беотийски поет (8–7 в. пр.н.е.) — поемата му „Дела и дни“ дава живо изображение на селския живот и бит в Средна Гърция още през ранния период на робовладелството.
.
— „Работи, за да те мрази гладът“ — подхвърлих аз, цитирайки поета.
Солон смаяно ме измери с поглед.
Крайно развеселен, Амазис ми смигна.
— При египетския климат — каза той — умът узрява и у жените.
Салон въздъхна:
— Нашата страна е бедна и ние нямаме Нил.
Амазис наистина не познаваше Атина, ала достатъчно добре познаваше островите. Отвърна хапливо:
— Не е бедна страната ви, а е мързелива аристокрацията ви. Впрочем тъкмо виждам там един побелял мъж — та той носи по себе си цели планини злато.
Солон проследи погледа на Амазис и въздъхна повторно. — Това е Алкмеон, водачът на партията на крайбрежните жители; взех по един представител от всяка партия. Оня дългият е Пизистрат от партията на диакриите 86 86 Диакрии — жители на планинските области в Атина.
; той има поддръжници сред планинските работници и селяните — планинци. Аристокрацията пък представлява дебелият, ниският — Ликург.
— А защо донесохте на Крез златото?
Алкмеон чу, че говорят за него. Приближи се — тромаво и суетно — бляскав и лъскав като цирков артист. — Златото ми подари Крез.
Амазис високо се изсмя.
— Значи, старата лисица ви е подкупила?
Алкмеон се въртеше смутено и възмутено на мястото си. Очакваше, изглежда, че Солон ще протестира, ала старецът мълчеше. Тогава Алкмеон обясни:
— Когато Солон изпълни желанието на Крез, царят каза, че сега и ние можем да си пожелаем по нещо. Аз бях най-бързият. Казах, че желая да ида в царската хазна, за да проверя дали Крез е наистина най-богатият човек на света. „Ако установиш това — каза Крез, — разрешавам ти да вземеш от хазната ми толкова, колкото можеш да носиш.“ Аз, разбира се, установих, че Крез е най-богатият човек на света.
Читать дальше