Арнолт Бронен - Езоп

— Който сигурно се казва Езоп — откъсна се от устата ми; сърцето ми силно се разтуптя.

Солон смаяно ме погледна.

— Струва ми се, че се казваше тъй, не помня вече толкова добре имената. Откъде го познаваш?

— Познавам го — рекох аз.

Ала очите казваха повече от устата ми.

— Удивлявах се, като чувах, че не само роби, но и царе уважавали тоя дързък безумец. Още по-голямо става удивлението ми сега, като виждам, че към тоя гърбав кълвач хранят чувства дори и жените.

— Той не е гърбав! — казах аз възмутено.

Солон прихна. Засмяха се и Амазис, и неговото ехо Амени.

— Заговори ли за мъже, очите й заблестяват — обясни Амазис. — Кой е мъжът, за когото спорите?

— Един освободен роб, за чието остроумие и смелост цар Крез говореше с голяма почит. Той се опита дори да го вземе на служба при себе си, но ексегетът на делфийския оракул научи за това и му забрани. Крез, който инак не обича да се примирява с разни забрани, сметна, че не си струва да си навлича гнева на Пития заради Езоп.

— Езоп ли? — запита Амазис.

Видях, че Амени се приведе към него и му прошепна нещо, което Амазис изслуша със смръщено чело. Това не ми хареса. Твърде много време бях изгубила вече. Ако беше надвиснала някаква опасност, трябваше да я отстраня — още тук, и то веднага:

— А ако би дошъл тук и би потърсил помощ от теб — ще му дадеш ли закрила? — обърнах се към Солон.

— Какво ме питаш? Та нали тоя човек е в Милет?

— Питам те.

— Ние почитаме всички богове и никого от тях не предпочитаме.

— Той би могъл да дойде от името на Изида — Деметра.

— Нали не е извършил убийство или обидил някой бог?

— Не, само че неколцина жреци го мразят.

— Ние не сме лакедемонци 88 88 Лакедемон — друго име на Спарта. , които чакат от Пития да им разтълкува всяко отиване в клозета. Ако дойде при мен в Атина, ще си спомня за твоята хубава уста.

— Ако му трябва помощ, тя му трябва тук и сега.

— В такъв случай би следвало да се обърнеш към човека, който властвува тук и властвува сега.

Солон дипломатично се поклони пред Амазис. На Амазис отдавна вече беше омръзнал нашият разговор. Той стана и по този начин накара да се изправят всички присъствуващи.

Сбогува се благосклонно с гърците, освободи от мита всичко, което биха желали да вземат от Египет, и даде нареждане на Амени да натовари на борда на кораба им още петстотин крини пшеница като дар за Атина Палада.

Гърците си отидоха, в дома обаче настана по-голяма глъчка, отколкото когато и да било друг път. Две групи акробати нахлуха със звън и дрънчене от всички врати и прозорци, от покрива и от мазето, струваше ми се понякога дори, че изскачат от празното пространство. Амазис почна да танцува и да залита заедно с тях. Той бе най-шумният, най-веселият и положително най-пияният. Въпреки това се опитах да го заговоря за Езоп, да измоля подкрепата на фараона. Той ме целуваше, пощипваше ме, бе много нежен към мен, каза с пиянски глас:

— Родопарион, считай всяко твое желание за изпълнено!

Ала Амени, винаги близо до него, нито веднъж не пропускаше да добави сериозно:

— За днес; утре той нищо не ще си спомня!

Никога дотогава не бях преживявала подобни нощи. Не беше лесно да си царска наложница. Амазис трябва да беше пил от вълшебното питие на Афродита; с всеки изминал час той все повече и повече ме желаеше. На няколко пъти Амени ми изказа своите поздравления; фараонът положително щял да ме направи придворна дама; с никоя жена досега не било така. Но какво ми помагаше това? Аз не се намирах до човек, а до някакъв безчувствен фавн, когото на всичко отгоре не биваше да дразня.

Зазори новият ден. Отвъд, над Нил, над развалините и дворците на Саис, изгря слънцето. Амазис впери поглед в мен — лежахме един до друг, — гледаше как нахлулата слънчева светлина ме обливаше със своето злато. Взе царската си огърлица, привърза ме с нея към себе си, понечи да ме погали и заспа още при самото движение.

С мен се случи тъй, както през първата нощ. Не можах да заспя, докато той спеше дълбоко, и съм заспала дълбоко, когато той се събудил. Отново останах дълги часове сама, морна и отчаяна.

Амазис дойде едва четири часа след залез-слънце, когато луната се беше издигнала вече над хълмовете на изток. И заедно с Амазис дойде живот, бодрост, музика. Почти съжалявах, че трябваше да го безпокоя.

— Вчера ти изпълни много мои желания — припомних му аз.

Той се усмихна, никак не се разсърди, погали ме. Съвсем не бе лош любовник, като се има предвид, че бе цар.