Арнолт Бронен - Езоп

Това очевидно накара Демонакс да занемее. Не го чух да проговори нито дума повече.

Намирах се в крайно неудобно положение. Острието на едно копие бе толкова близо до гърлото ми, щото от време на време ми се струваше, че ме гъделичка. Други две острия докосваха бедрата ми. С изваден меч четвъртият пазач преграждаше пътя ми към нишата. Задължението им явно доставяше удоволствие и на четиримата, макар че спрямо мен те го изпълняваха почтително. Тази заплаха опъна до крайност и без това изтерзаните ми нерви. Чаках, вслушвах се тъй напрегнато, че в продължение на минути бях почти глуха. Добила отново способността си да чувам, долових неговия глас. Говореше Езоп:

— Когато за втори път поисках да вляза в заведението на Ксантес, син Алкифронов, двама храмови служители ме повалиха и ме отмъкнаха в новия храм, в Панеленион, подарен от твое величество на гърците. Там почнаха да ме карат да призная, че съм Езоп. Не признавах. След няколко дни ме пуснаха на свобода и се надяваха, че сега вече ще се издам сам. Но аз не попаднах в клопката им. Тъй като твое величество е известен с великодушието и човечността си, реших да измоля закрилата на твое величество. Тъкмо тогава твое величество беше в Мемфис. Ето защо се преоблякох като египтянин и заминах срещу течението на Нил, за да поискам разрешение да изкажа пред тебе молбата си.

Треперех силно, струваше ми се просто, че ще се надяна сама на копията. Положението на Езоп бе лошо. Сега вече познавах Амазис достатъчно. Гласът му беше раздразнен, той бе гневен, говореше презрително, искаше бързо да доведе нещата до край, лош за Езоп:

— Защо не дочака завръщането ми?

— След мен беше изпратен наемен убиец.

— Откъде знаеш ти, че е бил убиец, щом като все пак си му се изплъзнал?

Езоп помълча за миг, сетне започна да разказва на негово величество някаква приказка:

Убиец убил човек. Роднините на човека преследвали убиеца. Убиецът побягнал по Нил. Роднините го подгонили с кораб. Убиецът слязъл на сушата. На сушата срещу него се задал вълк. Убиецът се покатерил на едно дърво. На дървото го пресрещнала змия. Тогава убиецът скочил отново в реката. На повърхността на реката изплувал крокодил и погълнал убиеца.

Амазис поомекна. Разсмя се:

— Наистина не е удоволствие човек да те преследва. Какво направи, след като се отърва от убиеца?

— Запитах за твое величество. Не ме разбраха и ме упътиха към „Долината на царете“. Намерих се пред пирамидите и поисках да вляза вътре.

— Глупако — каза Амазис, — та пирамидите са зазидани и заключени.

— Една от тях току-що беше ограбена. Отправих се към нея, за да взема нещо.

Амазис изля своя гняв върху две берилови вази и върху три бронзови — несвещени — статуетки. Сетне продължи да разпитва:

— Какво си искал да вземеш от една ограбена пирамида?

— Това, което не може да се ограби: надписите. При моя учител Талес съм учил малко да чета свещеното египетско писмо. Тази пирамида беше на Уна, последния цар от последната велика династия.

Внезапно Амазис се промени, развълнува се:

— Тежки времена са настъпили след него. Седемдесет царе са властвували за седемдесет дни. Благородният Ипу тогава пял:

Езоп му показа нещо, което беше записал, ала не бе успял да разчете. Амени беше служител на Тот, бога на писарите с павианското лице. С напевната интонация на старите египтяни той прочете:

— „Това е разказал Нефереху. Стражите при градските порти казват: «Сега ще идем да грабим!». Перачът казва: «Няма да нося вече товара си!» Птицеловците образуваха разбойнически шайки. Мочурливата страна Долен Египет надигна с негодувание щита си. Пекарите не пекат, пивоварите не варят вече бира!“

Любопитството на Амазис беше раздразнено, ала той все още бе недоверчив:

— От времето на Уна ли?

Амени потвърди:

— Това е езикът на времето от преди две хиляди години.

Езоп разполагаше с още надписи:

— А това тук са оплакванията на друг върховен сановник на фараона:

Петима работници виждам сред себе си и казвам: „Вървете по пътя си!“

Отвръщат ми те: „Остави ни, човече — където отивахме, стигнахме вече!“

Амазис почна да се съмнява отново:

— И ти намери тия неща в пирамидата?

— Намерих в пирамидата повече. Това тук е последното послание на фараона Уна, преди страната да погине, за да се възроди сетне отново:

Чуйте гласа на бог Хор от Хиераконполис: „За мен е властта, властелини!“