Арнолт Бронен - Езоп

Тъкмо тогава наближили остров Саламин, който въпреки името си — неговите първи владетели, финикийците, го нарекли „Салаам“, остров на мира — в продължение на векове представлявал ябълката на раздора между враждуващите съседни градове Атина и Мегара. Солон го бил завоювал за своето отечество и бил по-горд с това свое дело, отколкото с всичките си закони. По този случай на времето съчинил песента:

Той разказал на Езоп как тогава, с точно такива хубавци на борда като моряците на този кораб, извършил ненадейното нападение. Два тежковъоръжени мегарски кораба с по сто и петдесетима гребци заплашително патрулирали около острова. Солон ги заобиколил и в един скрит залив стоварил на сушата своите млади моряци. Накарал ги да играят там грациозни танци, загърнати в уханни женски одежди. Ала под разветия си хитон всеки от тия очарователни танцьори криел нож, остър като бръснач.

Шпиони отвели към залива саламински рибари, показали им тайно тая сцена, подшушнали им, че това били жени от атинската аристокрация. „Те отслужват тук таен култ — казвали им шпионите. — За щастие мегарците дори не подозират. Инак веднага биха отвлекли ценната плячка!“

С надежда, че ще получат дял от ценната плячка, рибарите незабавно се отправили с лодките си към мегарците. Незабавно доплували до залива и мегарските бойни кораби. Отначало мегарците жадно наблюдавали танците отдалеч, сетне слезли на сушата; за да могат да се явят като изневиделица, те оставили ненужните си оръжия и похотливо се нахвърлили върху жените, които танцували, отдадени изцяло на своя бог.

Всички мегарци били избити, а Солон пленил двата бойни кораба и в резултат на това Саламин станал плячка на Атина.

Тъй старият човек се унасял в спомените си, докато Езоп със свито сърце наблюдавал как високо на Атинския акропол на североизток изплувал блестящият мраморен храмов квартал. Жаден за възхвала, с овлажнели старчески очи гледал Солон младия човек до себе си. Ала Езоп знаел, че трябва да бъде суров и недружелюбен, защото само по този начин можел да спаси в тоя миг от нападки и обвинения човека, когото почитал. Солон не го разбрал. Обзела го ярост. Наругал високо любимеца си за неговата неблагодарност. Тъкмо тогава влизали в пристанището на Фалерон 93 93 Фалерон — пристанище на Атина. .

Солон и партийните водачи били посрещнати с обичайните церемонии. А за останалите пътници чакали пристанищните стражи и ситофилаките 94 94 Ситофилак — надзорник за храните. . Един от многобройните Солонови закони гласял: „Всеки чужденец, който иска да бъде допуснат в Атина, трябва да предаде на митническите власти петдесет крини пшеница.“ На времето Солон създал този закон, за да прекрати нежелателното прииждане на преселници в Атина. Наистина благодарение на дара от Амазис сега на държавния кораб имало достатъчно пшеница; ала Езоп нямал над нея никакви права. Нима можел да се обърне с молба към стареца, когото току-що бил разгневил толкова? Той още се колебаел, ала ситофилаките направо му заявили, че никак не ги интересува какво щял да каже Солон; пък и създателят на законите не можел да ги погазва.

Надълго и нашироко спорил Езоп със стражниците: къде да иде? Да остане на държавния кораб, не му разрешавали, да слезе на сушата — не го пускали, да плати глоба, не можел. И тъй като сега стражниците трябвало да го задържат, за да го отпратят пак нанякъде със следващия кораб, който щял да отплува, а той искал да остане в Атина, за да изясни на Солон поведението си, разказал им следната приказка:

Един рибар хвърлил своята мрежа и уловил в нея малка херинга. Премятала се в мрежата херингата и се молела за живота си.

— Сега съм малка — казала тя — и представлявам за теб не повече от залък. Ако ме хванеш по-късно, тогава ще съм порасла вече и ще ти стигна за цял обяд. Затова пусни ме сега на свобода.

Удивени, стражниците се позамислили. Но един от ситофилаките се усмихнал и казал:

— Значи, ти си Езоп, за когото чувахме вече. Хубава е приказката ти, само че ти забрави да ни разкажеш края:

Тогава рибарят рекъл на херингата:

— Що за дръвник бих излязъл аз, ако бих заменил малката херинга в мрежата си срещу голямата херинга в необятното море. Изпържил херингата и я изял.

Ето как ти сам си разказвал по-рано тая приказка.

— Да — признал Езоп, — само че по-рано самият аз бях от помощната стража в Милет.