Арнолт Бронен - Езоп

Продължително мълчали атиняните след тая приказка, въодушевлението им се било изпарило: Ето защо Езоп добавил:

— Боя се, че и вие ще си изпатите като коня. Сега сте свободни люде, а заплашат ли външни врагове свободата ви, дори и Пизистрат ще ви помогне да я защитите. Но разрешите ли на Пизистрат исканата лична охрана, ще се превърнете в негови роби. Защото всяка власт служи на оногова, който я упражнява, и действува против онзи, от когото е дадена, в случай че той не може да си я вземе обратно тъй, както я е дал.

Пизистрат обаче бил прекалено хитър, за да го обърка един такъв незначителен противоудар. Забравяйки напълно, че е ранен, той станал, приветствувал Езоп за умната му реч — самият той едва ли щял да може да го каже по-добре — и положил тържествена клетва, че щял да използува личната си охрана само срещу враговете си и никога срещу атиняните. Впрочем достатъчна била само една дума от страна на атиняните и той веднага щял да разпусне своите хиляда души. Но тъй като в тоя миг опасността била еднакво голяма както за него, тъй и за Атина, то въпреки хубавата приказка на фригиеца — нотката на враждебност към чужденеца не убягнала от острия слух на недоверчивите атиняни — той повтарял молбата си. И този път, макар и без първоначалното въодушевление, искането му било удовлетворено с голямо мнозинство.

Оттогава насетне мощта на Пизистрат почнала да нараства като злокачествен цирей. Градската охрана, стражата, всички по-дребни чиновници открито се обявили на негова страна. Напразно се мъчели да спрат тая вълна архонтите, стратезите от сухопътните и морските войски, протополитите 96 96 Протополити — видни влиятелни граждани. . Когато Пизистрат и привържениците му уредили поклонение на покровителката на града, богинята Атина Палада, на Акропола, последвали ги пет хиляди въоръжени, цялата действуваща войска. Няколко дни по-късно, на петия ден от месец Таргелион през третата година на петдесет и четвъртата Олимпиада 97 97 5 май 561 г. пр.н.е. , станал държавният преврат. Новата лична охрана на Пизистрат заела всички административни здания в града, а Пизистрат се отправил на кон със свитата си към Акропола, за да се обяви там за тиран на Атина. Жълтите знамена на Пизистратидите — меч, кръстосан с чук — се развявали над полята на Атика. Глашатаи яздели из града и обявявали, че архонтите и всички висши сановници ще продължат да упражняват своите длъжности, че Солоновите закони остават в сила, че всеки, бил той приятел или враг, се приканва да сътрудничи.

Аристократите стегнали във вързопи златото и среброто си, замислили да бягат. Който нямал да губи толкова много, изчаквал. Поканите на Пизистрат станали още по-настойчиви. След като Алкмеон, Ликург и Мегакъл избягали, нарочни пратеници тръгнали от дом на дом и с учтива твърдост канели всички да отидат незабавно на Акропола. Поканените се събрали в сградата на Ареопага 98 98 Ареопаг — хълм на Арес в Атина срещу Акропола, където заседавал върховният съвет, също наречен Ареопаг. Важен център на държавно управление. По-късно имал предимно съдебни функции. и със смесени чувства поглеждали нагоре към храмовия град.

Последен се упътил нататък Солон. Мнозина го съветвали да избяга, ала той отказал. Почти не си взел бележка от това, че Пизистрат му бил назначил почетна стража. Много стар бил, а през последните седмици и много отпаднал — не му стигала вече само тоягата, за да се подпира. Синовете и племенниците му избягали заедно с Алкмеонидите. Бил му останал само Езоп, който сега с големи усилия подкрепял едрия и тежък старец по стръмния склон нагоре.

Така, начело със Солон, групата поканени — шестдесет измежду най-големите и най-изтъкнати умове на Атина — крачели нагоре, по планинската седловина към Пропилеите 99 99 Пропилеи — монументалният колонаден вход към Акропола на Атина. . Портите на Акропола още били затворени. Нима Пизистрат не се надявал, нима не очаквал, че атинските първенци ще се отзоват на неговата тъй настойчива покана? Групата нерешително спряла. Пратеници избързали напред и почнали да тропат по гредите на портата.

Всички обърнали погледи към Солон. Солон мълчал.

В същия миг, когато Пизистрат, засиял от благоволение, се появил сред портата, за да приветствува най-сърдечно своите гости, Езоп излязъл напред и помолил за разрешение да разкаже една приказка. Неколцина се уплашили и посочили нагоре, към Пизистрат. Други извикали: