Арнолт Бронен - Езоп

Съобщили жреците на Периандър за сънищата си и тиранинът побледнял. Разбрал, че сънищата били истински символ, защото той — както признал след това — бил обладал трупа на Мелиса. Присмех и подигравки плъзнали сред коринтянките; почнали да шушукат, че Мелиса щяла да ходи гола из ада. Тогава Периандър решил да си отмъсти на жените. Глашатаи разтръбили из целия град всички коринтски жени — и свободни, и робини — да идат в храма на Хера. Жените помислили, че ще има голямо празненство. Облекли най-хубавите си дрехи, все коприна и везан лен, нагиздили се с лъскавите си накити и се събрали със смях и песни. Но в гъсталака край храма на Хера дебнели скрити сто копиеносци. По даден знак от Периандър те изскочили, връхлетели върху пищящите жени и ги съблекли голи до една — и господарки, и робини. Дрехите и накитите, струпани на купчина, били изгорени от дворцовите служители; докато ставало това, Периандър тържествено се молел, заклевайки боговете да се смилят над Мелиса. А коринтянките, щат не щат, трябвало да слязат голи от Акрокоринт до старата част на града.

И тъй, сега трябваше да пиша на този човек; и не само това, трябваше да го моля за нещо: да разпита за Езоп, да разбере дали Солон, син на Ексекестид, би могъл да му съобщи нещо за него.

След няколко месеца наистина получих писмо. От дългото презморско пътуване папирусът беше почти повреден и аз, разтреперана, със сълзи на очи, се заех да го разчета; след големи усилия най-сетне открих, че той беше писан от самия Езоп. Едва не изгубих свяст от радост.

Радостта ми бе краткотрайна. Сред прислужничките ми Амазис имал своя доносничка. Веднага му било докладвано, че при мене е идвал някакъв гръцки наварх с папирус.

Пристигна Амени и ме заразпитва за отговора на Периандър. Когато му казах, че още не съм получила отговор, той помисли, че се опитвам да съзаклятнича, нареди да се претърси всичко и намери в пазвата ми ценния документ, който не бях успяла още дори да прочета свързано. Отнеха ми го и никога вече не го видях. Наистина бях прочела трикратно всичко, което Езоп ми пишеше за любовта си към мен, за мислите си по мене и за твърдото си намерение да ме освободи от Египет, и тия думи навеки се запечатиха в моето щастливо и нещастно сърце. В останалите части от писмото той разказваше приблизително следното:

Пътуването на север вървяло бавно, духал силен насрещен вятър. Скоро корабният жрец обявил, че за гнева на Посейдон бил виновен Езоп и че трябвало да го свалят в Крит. Но странно, Посейдон не пожелал Езоп да слезе в Крит; вятърът се обърнал и отклонил кораба на запад от острова. Приближавали вече гръцката родина. С това враждебното настроение на борда се усилило. Солон, едрият старец, който от тридесет години насам, без да държи властта официално, фактически управлявал Атина, нямал нито един истински приятел. Всъщност, колкото и да се мразели помежду си, и трите партии споделяли общата си ненавист към него. През дългите месеци на тяхното общо морско пътуване те непрестанно — но дотогава напразно — търсели повод, за да могат при завръщането в родината да повдигнат обвинение срещу Солон. И сега сметнали, че най-сетне са намерили повод.

Солон никога не бил безразличен към красивите младежи. Дори и сега, въпреки своята дълбока старост, той все още бил поклонник на плътската наслада, на която посветил пламенни стихове. А свещеният кораб бил същевременно учебен кораб и сто млади, красиви ученици — навархи изпълнявали на него своята първа служба. Повечето от тях били от аристокрацията, числели се следователно към евпатридската партия на Ликург, бащите им били здравата оскубани от Солон чрез неговата „сизахтия“ 92 92 Сизахтия — буквално преведено „смъкване на бреме“ — първата и най-голяма реформа на Солон, с която той премахнал дълговите камъни, поставени на земите на длъжниците, и с един замах освободил масата длъжници, с каквито била пълна Атина. и те презирали тоя стар „приятел на занаятчиите“, тоя „еснаф“ и „либерал“. Ала никой от Солоновите закони не забранявал отношенията между един свободен грък и свободни гръцки младежи. Но какво щяло да се случи, ако Солон посегнел на честта на някой несвободен? В тази насока съществували строги забрани, ето защо мнозинството на кораба с напрежение и злорадство следяло как между Солон и Езоп се завързвало все по-тясно приятелство.

Един от моряците предупредил Езоп и той от своя страна, макар и с усмивка, тъй като упрекът му се видял смешен, осведомил Солон за предупреждението. Ала Солон бил твърде упорит и твърде възрастен, за да приеме някой да го предупреждава.