Арнолт Бронен - Езоп

— Ето това можеш да закараш на негово величество!

Войниците се превивали от смях. Сред буря от присмех и подигравки Патарбем се оттеглил обратно.

Тъй като фараоновият дворец бил охраняван и защитаван добре и в момента не било възможно да се направи преврат, Амазис повел войските си в добър ред към големия Андрополски лагер; пък и не искал гражданите да страдат от битки в самия град.

Сега той се бил разположил в западната делта на Нил и изчаквал развитието на събитията, докато Хафър напразно се мъчел да събере своите постоянно намаляващи по брой привърженици.

Погледнах недоверчиво Амени:

— Значи, Амазис е преминал в лагера на нашите врагове? И за в бъдеще ще мрази гърците тъй, както ги мразят останалите египтяни? Защо изобщо си дошъл ти?

— Защото Амазис знаеше, че ще помислиш тъй и защото не иска да мислиш тъй. Новият египетски фараон ще допринесе на гърците по-голяма полза, отколкото предишният. Той ще осъществи желанието на гръцките приятели: срещу Саис, на западния бряг на канопийския Нил, там, дето сега се намират складовете на гръцките търговци. Той ще издигне града Навкратида. Там ще се съберат всички гърци, там ще намерят най-хубавото отечество, каквото някога са имали.

Възхитих се от разума на Амазис. Всъщност Хафър може би щеше да успее да се задържи на власт само ако всички гърци се сплотяха около него. Но тъй като Амени не дойде само при мен, а отиде при всички гърци, които имаха известно влияние, то тогава, когато Амазис му нанесе съкрушителен удар при Момемфис, Хафър представляваше вече само някакво бледо чучело на египетския престол.

Новият фараон желаел великодушно да пощади своя предшественик. Ала египетските войници не искали и да чуят за пощада, защото предчувствували, че бремето ще се стовари на техните плещи, ако се установи двувластие. Ето защо те заклали Хафър, преди да пристигнат пратениците на Амазис, за да осигурят на бившия фараон свободен пропуск до царския дворец.

След това Амазис се възкачи на престола на фараоните като двеста шестдесет и четвърти владетел на цялата страна.

Надявах се, че след толкова години нещастия, мъки и унижения най-сетне настъпва големият обрат в живота ми. Надявах се напразно. Първото нещо, което научих за Амазис, бе новината за женитбата му с Анхнеснеферибре. Съпругата му бе не само върховна жрица на Тива 80 80 Тива — столица на Горен Египет през второто хилядолетие пр.н.е.; днес Луксор и Карнак. ; тя беше също тъй и позастареличката вече дъщеря на Псаметих II, предшественика на Хафър. Така по най-простия начин Амазис стана член на двадесет и шестата династия, основана от великия Псаметик I, и с това улесни много жреците да му отдадат дължимата божествена почит.

Сега положението му бързо се укрепи. Макар и лично разочарована от него, все пак с удивление научих, че по всички други въпроси той, както изглежда удържаше обещанията си. Неговите градостроители нахвърлиха плановете за Навкратида и скоро там започнаха да никнат от земята големи сгради. Всеки грък, получил право да се засели в Мемфис, можеше да го замени срещу договор за парцел в Навкратида. Тъй като пристанищните съоръжения там долу бяха много по-усвършенствувани от старите кейове на Мемфис и тъй като след построяването на една голяма шлюза корабите щяха да могат да се товарят и разтоварват бързо дори през пълноводието от юли до октомври — а това е най-благоприятното време за гръцката търговия, — то повечето гръцки търговци и препращачи на стоки се преселиха в западната делта.

Ксантес се колеба още няколко месеца. Накрая се видя принуден да последва клиентите си. Дните течаха сред объркано суетене, сред всекидневни вълнения, стягане на багаж и пътувания, без да имам време да помисля за себе си. Съвзех се отново едва в Навкратида, в един великолепен мраморен палат, защитен от пълноводията и разположен сред палмова горичка.

Твърде малко можех да мисля за Самос, невинаги за Езоп. Толкова много нови неща ме бяха връхлетели. Тъкмо тогава един наварх от Милет донесе вестта за това как цар Крез нападнал острова и как Езоп го спасил. Навархът предполагаше, че аз отдавна вече зная какво се било случило; а аз нямах дори представа, едва от него научих: Езоп бе свободен! Добил бе свободата си пред мен! Сега се беше издигнал над мен, беше почитан и свободен, а аз — унижавана робиня! Плачех от яд и изгарях от обич, защото сега вече можех да го обичам.

Бях като трескава за нови вести, ала всичко, което успявах да науча, бе противоречиво. Един разправяше, че Езоп бил отишъл в Милет, друг — че трябва да е на път за Египет. Намерението му да дойде в Египет — за което аз копнеех, за което се надявах и от което се страхувах — проличаваше от разказите на мнозина. Не по-малко ясно бе и това, че му правеха пречки. Разправяха за някакъв жрец с неизвестно име, който чрез заплаха прогонил Езоп от Самос; за мен името на жреца не бе неизвестно.