Арнолт Бронен - Езоп

Ала Харакс не се задоволи само с пръстите, той поиска и правото си на клиент. И тогава го унизих, първо, като го накарах да плати като клиент, а сетне още веднъж, както само една леденостудена жена може да унизи един разпален от похот мъж.

Тогава той вдигна скандал и ние, всички момичета, го изхвърлихме на улицата, едва-едва загърнат в дрехите му.

Демонакс ме укори за незачитането, което бях проявила спрямо един жрец, но порицанието му не бе много строго. Разбрах от това, че аз съм определена за нещо по-голямо и по-важно.

Ала преди да пиша за тия работи, не мога да не си спомня последното стихотворение на моята бивша господарка Сафо. Тя беше корила Харакс, задето постоянно идвал при мен, в Египет, и той навярно ме беше описал като някоя Цирцея, която злонамерено го прелъстявала.

Ето как виждаше тя египетското увлечение на своя брат:

Когато прочетох тия стихове, ме засърбяха пръстите на крака. Ако в тоя миг скъпият брат на Сафо беше при мен щях да знам как да го спася от себе си.

Разказват, че по заповед на боговете на царя се родил син. Дошли хаторите да определят съдбата му. Казали: „Ще умре от крокодил, от змия или от куче“. Много се натъжило сърцето на негово величество. Негово величество заповядал да построят за сина му каменен дом сред пустинята. Не излизал навън от тоя дом принцът.

Минало време и момчето израснало с цялото си тяло. Писало на баща си: „Каквото има да стане, ще стане, дори и да седя тук. Защото, виж сам, за мен са предсказани три съдби. Позволи ми да върша каквото желае сърцето ми. А бог ще стори онова, което е в неговото сърце.“ Прехвърлили принца на източния бряг и му казали: „Върви, където желаеш!“ Тръгнал принцът през пустинята — натам, накъдето го теглело сърцето му. Стигнал до земите на княза на Наарина. Нему пък се била родила само една дъщеря. И той си бил построил къща с прозорци, издигнати на седемдесет лакти над земята. Този княз наредил да извикат всички княжески синове от страната Сирия и им казал: „който успее да достигне прозореца на дъщеря ми, ще я получи за жена“. Тъкмо когато ставало това състезание между женихите, минал оттам принцът. Запитали го: „Откъде идеш, красиви момко?“ Казал им: „Аз съм син на един войник от страната Египет. Майка ми почина. Баща ми си взе друга жена. Мащеха ми ме намрази. Тогава избягах от нея.“ И те го прегърнали и го целували по цялото тяло. И много дни след това той запитал женихите: „Какво правите там, красиви момци?“ Отвърнали му: „От три месеца насам скачаме тук и се мъчим да стигнем до прозореца на княжеската дъщеря от Наарина; защото тя ще стане жена на оногова, който стигне прозореца й.“ Стоял принцът и гледал отдалеч как женихите скачали безуспешно. Паднал тогаз върху него погледът на княжеската дъщеря от Наарина. Много дни минали и принцът дошъл, за да скача и той заедно с женихите. Скочил и стигнал прозореца на дъщерята на княза на Наарина. Тя го прегърнала и го нацелувала по цялото тяло. Отишли да съобщят на баща й: „Един от момците достигна прозореца на дъщеря ти.“ Князът запитал: „На кой от князете синът?“ Казали му: „Синът на един войник, побягнал от мащеха си от страната Египет.“ Князът от Наарина много се разгневил и извикал: „Нима трябва да дам дъщеря си на един бежанец от Египет? Да си върви пак там отдето е дошъл!“ Хванала дъщерята баща си. Заклела го: „В името на Ра, бога на слънцето, ако ми го отнемете, няма да ям, няма да пия, тозчас ще умра.“ Ала баща й изпратил хора, заръчал им да убият принца на място. Дъщеря му казала: „Кълна се в Ра! Ако го убиете, със залеза на слънцето ще съм мъртва и аз. Дори и с час не ще го надживея!“ Заповядал тогава баща й момъкът и дъщеря му да отидат при него. Момъкът застанал пред княза. Стигнало обаянието му до сърцето на княза от Наарина. Прегърнал той момъка и го нацелувал по цялото тяло. Рекъл му: „Разкажи ми историята си. Ето, ти си ми син.“ Разказал му принцът историята, която бил разказал и на женихите. Тогава князът му дал за жена дъщеря си. Дал му къща и ниви, а също тъй и стада, и всякакви блага.