Арнолт Бронен - Езоп

Днеска за граници има Атина ниви със жито, лозя и маслини! — тъй границата на Елада щяло да определя елинското слово. Тази цел трябвало да се преследва и тя щяла да донесе чест и слава на всички, говорещи елински, независимо от това дали са свободни или роби.

Не се съгласи с възражението ми, че аз съм фригийка; още от древни времена фригийци, траки и елини представлявали една общност — че нали тъкмо затова Олимп се намирал точно по средата между тия три народа. Аз трябвало да помагам и съм можела да помагам за постигането на целите, преследвани от Делфи.

Много врагове имал Делфи — явни и прикрити. Явните щял да смаже, пък и техният брой непрестанно намалявал. Прикритите обаче трябвало да се разобличават. Срещу богоугодната, дълговечна мощ на хероите, аристократите, смелите воини и озарените от небесен плам жреци непрекъснато се бунтували разни търговци, шарлатани, лъжефилософи, та дори и роби.

— Самата аз съм робиня — нима трябва да се боря срещу робите? Освободи ме най-напред! — Демонакс се усмихна:

— Обичай съдбата си, защото боговете са ти я отредили. Делфи може да предрича, ала не може да променя съдбите. Но двойно по-голяма чест е, че именно на тебе, една робиня, се позволява да помагаш в голямата борба на делфийския оракул!

Нямах право да се съмнявам, че през устата му наистина говореше богът — толкова мощно звучаха думите му, така властни бяха движенията му. Но как можех да помагам на един тъй велик бог аз, която бях толкова незначителна?

Демонакс ми обясни в какво се състои моята задача:

— Дионис развързва езиците на ония, които рушителят Аполон иска да унищожи. Ние ще ти даваме имената на враговете, на заподозрените, на осъдените от бога. Имаме достатъчно помощници. Хитроумни мъже или упоителни напитки ще докарват в ръцете ти ония, които изглеждат опасни за Делфи. Ти не е необходимо да вършиш нищо. Трябва само да ми разказваш, когато те питам. А всички други можеш да лъжеш. Казваш ли истината на мен, все едно е, че казваш истината на всички.

Необикновена сила се излъчваше от гласа му и с всяка дума се разрастваше. Колкото по-спокойно седеше и говореше той, толкова по-разколебана се чувствувах аз. Зави ми се свят. Изгубих воля. Той беше истинско олицетворение на силата, въртеше ме около себе си като вълшебен магьоснически обръч. Съгласих се на всичко, което поиска от мен.

На следния ден се отвращавах от себе си. Отидох при Ксантес и поисках да ми каже какво е станало с моите подаръци.

Ксантес се пукна от смях. Да не би да съм си въобразявала, че ям въздух или пък че съм облечена с домоткани платове?

Той ми показа моите сметки и ми доказа, че би трябвало да получавам тройно повече подаръци, за да не му бъда длъжница. Тогава разбрах, че ще му бъда длъжница цял живот. Тогава разбрах, че връщане назад нямаше.

Демонакс идваше от време на време, носеше ми списъци и ми отбелязваше имената на ония, за които имаше основания да предполага, че скоро щели да пътуват за Египет. Много от тия мъже идваха при мен пияни, фъфлеха безсмислици, спяха и си отиваха.

Докладвах, каквото бяха казали и каквото бяха премълчали. Не подозирах, че съм навредила с нещо на някого от тях. Едва много по-късно научих, че Демонакс бил в състояние да скалъпи процес на богохулство дори и въз основа на мълчание. Никой от враговете на Демонакс — тъй чух — не убягнал от участта, която му подготвял Демонакс. Ала за това Демонакс не ми казваше нищо.

Дойде още веднъж и Харакс. За да събуди апетита ми, той ме предизвести за своето посещение чрез някакъв свой приятел — едно обиграно, дръзко младо конте, някой си Меандрий, който се осмели да ме докосне с похотливите си пръсти. Моят храбър евнух знаеше вече колко обичам такива неща и полудялото от възбуда конте се намери вън по-бързо отколкото бе предполагало.

Това съвсем не обезкуражи Харакс, напротив. Той се втурна при Ксантес, за да ме откупел, напук на всички Демонакси.

Ксантес му каза:

— На драго сърце!

И сетне му каза:

— Тя струва само седем таланта.

Харакс никога през живота си не бе разполагал с толкова пари. Втурна се озлобен при мене, смяташе (магарето!), че съм имала връзка с Ксантес и че на това се дължала безумно високата цена.

Бях го допуснала при себе си само защото се бях поболяла вече за новини от Езоп. И докато моят гаден обожател ми сервираше самоските клюки, гарнирани с малко, съвсем малко вести за Езоп, позволих му да хване дори отмалялата ми ръка. Разтреперан от страст, той галеше пръстите ми и аз мечтаех, че ги гали Езоп.