Арнолт Бронен - Езоп

Живеехме в гръцкия квартал на Мемфис, който се простираше северно от града, покрай пристана на Нил — отделни вили и складове стигаха дори отвъд мястото, дето се разделяше Нил, и продължаваха покрай западния ръкав на устието, през който обикновено се движеха гръцките кораби.

Тук Ксантес, синът на Алкифрон, държеше внушителен увеселителен дом с двадесет хетери. Той държеше и още един такъв дом в Саис, престолния град на фараона, дето не бе разрешено да живеят гърци; казваха, че хетерите в оня дом били от Финикия или от еврейските земи (но не вярвам да е така).

Писах: живеехме. Пиша: живеех, защото не бях умряла. Болна бях, защото исках да бъда болна, но с Ксантес шега не биваше. Той не вярваше в нищо, освен в златния статер 75 75 Статер — древногръцка златна монета, равна на 20 драхми. , който всеки посетител бе задължен да плати пред вратата на дома. Не повярва и на болестта ми, а египетските лекари подкрепиха неговото неверие. Той разполагаше с достатъчно методи, за да сломи волята и силата на една жена, а при мене не стана нужда дори да прибегне до камшика. За няколко седмици станах хетера като всяка друга.

Плащаха за мен дори по-добре, отколкото за останалите; плащаха за мен по-добре, защото любех по-зле; защото изобщо не любех; защото изобщо не можех да любя. Завинаги остана жив в мен ужасът от оная страхотна нощ. Този ужас ми отнемаше всеки път зрението, силите, съзнанието. Макар и да вършех онова, което искаха от мене мъжете, в тия мигове аз продължавах да бъда изцяло скована от същия оня ужас; винаги, когато ме обладаваше мъж, духът ми напускаше моето тяло. Не зная какво правеше тялото ми тогава, предполагам, че се е бранело, че се е извивало, че е страдало, стенело, крещяло — че е правело всичко, което, сама не зная, може би е правило през оная нощ. Ала мъжете харесваха тъкмо това бездушно тяло и виждаха Ерос там, дето нямаше нищо.

През ония първи, мъчителни дни се надявах на Амазис. Надеждата ме излъга. Но Амазис не беше виновен за това. Фараонът Хафър се беше оженил за някаква гъркиня от Кирена, за някоя си Феретима. Това не се нравеше на египетската аристокрация, а също тъй и на военачалниците — макар че с гърците се водеше много голяма търговия, никой египтянин не ги обичаше. Ето защо Амазис, който беше военен, не можеше да идва в гръцкото предградие, при все че самия той зачиташе гърците и на драго сърце разговаряше с тях. Не беше необходимо дори да е млад, амбициозен и благоразумен, за да избягва тъкмо онова, което можеше да навреди на кариерата му. От време на време получавах извънредно скъпи подаръци, към които винаги имаше покрита с восък плочка; върху нея четях думите: „Бъди търпелива и чакай!“

Чаках, макар и не с търпение. Чаках тъй, както трябва да чака една робиня. Празни залъгалки бяха мислите за бягство. Корабите се охраняваха строго. А по суша Египет разполагаше с един ужасен страж: пустинята.

Успеех ли някога да напусна дома — което беше изключено в присъствието на Ксантес, — след два часа път стигах до дълга редица пирамиди; на юг те изглеждаха дребни, а на север сякаш нарастваха. Тук имаше постове и стражеви отреди; защото в тия пирамиди се намираха царските гробници на древните египтяни, там имаше повече злато и скъпоценни камъни, отколкото бе виждал който и да било човек днес; поради това съществуваха и множество разбойнически шайки, които се бяха усъвършенствували да разбиват тия царски гробници със специални инструменти. Постовете и стражевите отреди не се церемоняха много. Никой нямаше работа тук, по тия места извън града; всеки, който скиташе нататък, беше съмнителен.

Веднъж успях да ги надхитря. Ала когато след това се намерих сред пустинята, сред огромното пясъчно море, което непрестанно се движеше и шумолеше тъй, сякаш край мен в безкрайна верига се нижеха всички хора, живели някога на земята, с цялата си сила ме завладя едно-едничко желание: да побягна обратно при хората. Да избягам отново при унижението и робството, стига сама да се намеря далеч от пустинята.

Ксантес беше мазен и красив, един отвратителен козел, но имаше амбиция. Скоро разбра, че с таксата от един статер няма да може да обзаведе увеселителното си заведение тъй, както си беше намислил: като забележителност, привличаща всички, които плуват по океана. Той ангажира аеди 76 76 Аеди — народни певци на героични песни. и китароди, каквито често можеха да се срещнат по корабите на гръцкия свят. Ангажира Тезий, когото по-късно, в Сицилия, нарекоха Стезихор. Ангажира Ибик. А той, Ксантес, ни даваше уроци по танц — преди да го освободят от робство, самият той бил танцьор.