Арнолт Бронен - Езоп

Удоволствие бе за мен да беседвам с него. Неволно се сетих за Езоп, който също така винаги знаеше разни истории и на драго сърце ги разказваше, и неговите очи блестяха по същия начин, когато разказваше.

Колкото повече утихваше нашият разговор, толкова по-шумно ставаше пред другата палатка. Ксантес бе заповядал да му доведат двете хетери. Сега Дориха и Архидика тананикаха весели песни и си акомпанираха на китара. Едната от тия песни трябваше да се изпълни по коринтски:

Много такива леки и закачливи песни пяха оттатък. Друг път Амазис винаги се бе радвал особено много на подобни песни. Ала сега той се навъси и стана сериозен. Дълго ме гледа, сетне каза:

— Сега пей ти!

Не можех да пея толкова хубаво, колкото Архидика, която бе учила при жреците как да диша и как да стои при пеенето. Но трябваше да пея. Освен моите, фригийските песни, знаех само песните на Сафо. Изпях тази:

Амазис ме погледна тъй, сякаш никога дотогава не ме беше виждал. Навярно бе чувал от гърците досега само маршови песни, може да бе чувал и по-леки и двусмислени. Мрачно пламъче блесна в странните му бадемови очи. Той заповяда да дойдат четирима египтяни; двама от тях носеха малки арфи, двама имаха флейти, подобни на нашите, фригийските. Каза им песента и те настроиха инструментите си.

Сетне Амазис запя:

Четиримата изсвириха още много други египетски песни, които чувах тогава за пръв път. Изсвириха „Веселите песни“ и „Овчарските песни“, „Песните за седемте хатори“ и „Песните на арфистите“. Звуците ми разкриха нов свят, израснал от най-древни корени. Замечтах се и се замислих за Самос.

Много късно бе станало. Почнах да се безпокоя. Потърсих блестящите очи на Амазис. Него го нямаше. Навярно се беше прибрал в палатката си, без аз да усетя.

Музикантите изчезнаха. Погледнах скритом към гърците. Пронизващите очи на Ксантес не се откъсваха от мене. Чувствувах страх и скованост, които почти ме душеха. Та нима можех да седя цяла нощ тук, пред палатката на Амазис? Но станех ли от мястото си, щях да се превърна в лесна плячка за всекиго.

Тогава при мен дойде Амени, адютантът на Амазис. Усмихна се.

— Вярно е, че моят господар се казва Амозе, а това значи Родения от луната, но утре сутрин, още с изгрева на слънцето, при него ще дойде писарят му и сега той трябва да обмисли какво ще диктува. Затова извини го. Натоварен съм да те придружа до твоето място.