Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Чули бяха за тримата синове на Ядмон: първородният бе наследник на имението, вторият бе постъпил наварх в самоската флота, останал бе, значи, един и за египтяните. Тъкмо това предложиха те на Ядмон.

Освен тръбача имаше двамина гърци и двама египтяни. Египтяните разбираха достатъчно гръцки, за да могат при преговори да отстояват интересите на страната си, ала говореха тоя език неохотно. Гърците играеха роля на преводачи.

Единият от тях — оня, дето ме бе закачил — се казваше Ксантес, син Алкифронов. Наемането на войниците той използуваше за свои лични сделки. Наемаше мъже, но събираше също така и жени. Често пъти след това го чувах да казва: „Колкото по-добър е обозът, толкова по-добра е войската“.

И така, те наели най-малкия син на Ядмон, седемнадесетгодишен момък, и броили на стария добри пари на ръка. Но за да се оправдае наистина идването им — тъй казал накрая Ксантес, — а и за да не страда момъкът от носталгия, той запитал нямат ли и наемници с по-гладка плът.

Когато преговорите стигнали дотам, повикаха ме в залата, дето се поднасяше виното. Тъй като още не подозирах дори за какво се отнасяше, явих се пред тях с цветята в ръка и много се харесах на египтяните.

Ксантес тутакси предложи хубава сума, в чисто злато, трябва да са били към петдесет мини, почти цял талант. Ядмон беше готов да даде веднага съгласието си, ала се сети за забраната на Харакс и разказа на египтяните какво нещастие го е сполетяло. Ксантес обаче се разсмя гръмогласно. За тях не важели нито заповеди, нито забрани. Имали черно на бяло, подписано и подпечатано от геоморите, че каквото и да наемат или да закупят в Самос, не подлежало на никакви ограничения — нито божествени, нито човешки; още повече, като се вземело пред вид, че Изида била майка на всички гръцки богове и богини и че нейните свещени желания се ползували с предимство. Какво представлявал пред нея един толкова млад и дори второстепенен бог като Дионис?

Тъй аз се превърнах в свещено желание на Изида.

Всичко стана извънредно бързо — преди още да проумея точно как. Хвърлих се на колене, почнах да моля, да хленча отчаяно, трудно ми беше, исках само няколко часа отсрочка.

Египтяните гледаха намръщено, Ксантес се смееше и се шегуваше. Той, струва ми се, изпитваше задоволство, когато можеше да причини страдание на някоя жена.

Ядмон получи веднага парите си и един договор, подпечатан от геоморите, а моите ръце вързаха с ремък, който, макар да благоухаеше, се врязваше силно в плътта ми. Сетне ме сложиха на коня пред Ксантес.

Единствена Псора беше свидетелка на тия последни минути. Плачеше и целуваше ръцете ми.

— Кажи на жениха й — каза подигравателно Ксантес, докато ме качваше на коня, — че неговата рибка ще стане жрица на Изида.

Тогава и петимата — дори и тръбачът — прихнаха да се смеят.

В този миг Псора откъсна от шията си някаква плочка. Призна ми със сълзи на очи, че в последния час, преди да замине, Сафо й дала тази плочка за мен, но тя я скътала за себе си, понеже била от толкова хубаво злато. Пожела ми тая плочка да ме закриля от всички бъдни опасности, при пътешествия по суша и по море и при сетния ми път към оня свят.

Простих й и взех плочката.

— Кажи на Езоп — извиках й още…

Ала тя не ме чу.

Ксантес ме плесна по задника и жребецът — свиквал в Самос на ездачи с по-почтени обноски — се понесе напред, цвилейки възмутено.

III

Пшеница отглеждах, почитах на жетвата бога, и всеки ден поздрав от Нил получавах.
Не страдаше никой от жажда и глад — че храната бе много.
Живееха в мир всички люде във мойта държава, докато царувах — затова ме обичаха.

Това са най-старите стихове в страната Хам, Страната на чернозема, наричана от нас Египет. Написал ги онзи Пер-О 72 72 Пер-О — старинна форма на думата „фараон“. — Големия дом, тъй назовават египтяните царя си, — който носел името Аменемхет и писал такива стихове в своя престолен град Итави, което ще рече „Завоевател на двете земи“. Видях стиховете, ала не и града. Стиховете разяждаха камъка на един потънал храм, градът бе разяден от Нил и от пясъка.

Бях пристигнала там, защото столицата на Египет, Ноф, която ние наричаме Мемфис, се намираше малко на север от Итави.

Тук Нил беше най-широк. На север се простираше делтата с петте си огромни ръкава, а на юг, както казваха египтяните, се стигаше до края на света. Там имаше пристани, по-големи от всички пристани, които бях виждала дотогава, там плуваха десет пъти повече кораби, отколкото в целия останал свят, а в град Мемфис живееха десет пъти повече хора, отколкото в Сарди, Самос и Аморион, взети заедно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.