Арнолт Бронен - Езоп

— А за какво говорят тогава?

Вратарят се присмя на любопитството ми:

— Едва ли ще те интересува много. Приказват за някакъв роб, който една нощ се държал дръзко с Харакс. Харакс твърди, че го бил одраскал по бузата, сега робът трябвало да има там белег. Той моли Ядмон да му покаже робите си, за да открие оня с белега.

Уплаших се.

— Каза ли какво смята да прави с него, ако го открие?

Пазачът сви рамене.

— Навярно ще го убие. Или пък Ядмон ще трябва да заплати обезщетение. Мисля, че старият скъперник не би платил, дори ако се отнасяше за синовете му.

Бързо съобразих. Единствена аз можех да спася Езоп и това все още бе възможно. Взех помадите, останали от господарката, и се измъкнах от къщи. Трябваше да се тича, доста тичах. Най-сетне го видях чак в окрайнината на стопанството.

Изсвирих с уста любовния зов на авлигата. Страшни бяха минутите на чакането. Накрая търпението ми беше възнаградено. Езоп остави мотиката си и се отправи към храстите, като че ли отиваше да облекчи естествените си нужди. Предпазливо се запромъквах към него.

Не бях очаквала, че ще се зарадва, че изобщо може да се зарадва толкова, като ме види. Но време за радост нямаше. Зърнах на брадичката му белега, който щеше да го издаде. Извадих помадата, направих с нея още по-мургаво и без това тъмното му лице. Беше въпрос на минути. В далечината, откъм дома на Ядмон, вече се носеше ревът на роговете. Призоваваха всички роби при господарския дом.

Бях доволна от себе си; радвах се, че бях сполучила с помадата, радвах се, че можах да помогна. И както държах главата на Езоп в ръцете си, почувствувах порив да сторя нещо. Притиснах лицето му към себе си и бързо побягнах. С големи усилия успях да се изплъзна от надзирателите, тръгнали да претърсват нивите.

От таванските прозорци наблюдавахме строените роби. Момичетата се кискаха — никога дотогава не бяха виждали толкова много мъже, събрани накуп. След това се зададе накуцващият Харакс. Страх сви сърцето ми. Дали твърде мургавото лице на Езоп нямаше да привлече вниманието му?

Харакс спираше при всеки роб, опипваше раменете, ръцете, нищо подозрително не намери, подхвана отново. Ядмон почна да проявява нетърпение. Зенас зашепна на ухото му нещо, чухме, че му напомняше за неотложната работа, която чакаше по нивите.

Ядмон каза подигравателно:

— Раната, която си нанесъл ти, май не е била чак толкова страшна; може би ще е по-добре да запитаме няма ли да се обади оня, който е наранил теб?

Видях как в очите на Езоп блесна пламъче; за щастие всички гледаха към тлъстия Харакс. Но като че ли тъкмо посрамването изведнъж направи Харакс прозорлив. Той се спусна към Езоп и изрева:

— Този беше!

Друг път това би било безразлично на Ядмон, той не държеше много на глухонемия. Сега обаче му правеше удоволствие да поизмъчи Харакс точно тъй, както и той му създаваше неприятности. Ето защо Ядмон пристъпи между тях двамата, решително смъкна пестника на Харакс от фригийската кожа на Езоп и призова за свидетели всички:

— Обвиняваш тъкмо тогова, който не може да се защити, глухонемия!

За пръв път робите на Ядмон шумно одобриха постъпката на господаря си. Това вбеси Харакс още повече.

— Този е! — изрева той. — Ще го убия!

— Няма да ми убиваш робите! — отвърна Ядмон и отблъсна назад разярения мъж.

— Тогава плати ми обезщетение! — настояваше Харакс.

— Нямаш доказателства — каза Ядмон. — Човекът, когото посочваш, няма на лицето си белег от одраскване. Човекът, когото посочваш, не е бил достатъчно силен, за да ти нанесе побой. И най-сетне моите роби са надзиравани толкова добре, че не могат да устройват нощем побоища.

Чу се одобрителният шепот на всички присъствуващи. Ала въпреки това Харакс не отстъпваше:

— Аз съм жрец на бог Дионис и бог Дионис ми казва, че онзи престъпник е посегнал на мен. Значи, ти се опълчваш срещу бога!

Работата започна да взима неприятен обрат за Ядмон. Знаех това още от баща си: никой земевладелец не обича да си създава врагове сред жреците. Ето защо той предпочете да приключи работата с добро. Да допусне пребиването на един невинен роб пред другите роби — не можеше; това би подронило дисциплината в стопанството му. Но може би щеше да му се удаде да уреди работата с едно дребно, обикновено обезщетение.

— Хубаво — рече той, — кажи тогава какво удовлетворение искаш, да уредим тая дреболия.

Във вълнението си бях станала непредпазлива и прекалено много се бях надвесила от таванското прозорче. Неколцина роби ме бяха зърнали и ме бяха поздравили с очи. Подозрението накара Харакс да проследи техните погледи. И сега той схвана благоприятната възможност: