Арнолт Бронен - Езоп

Имаше звезди и те изтегляха дълги, светли ивици пред очите ми.

Извор ще найдеш в дома на Хадес; бял кипарис има край него. Ала до тоя извор не се приближавай, ще намериш и втори, неговата студена вода изтича от езерото на паметта. Пазачи стоят пред него. Тогава кажи: „Дъщеря съм на земята и на звездите, но произходът ми е с небесно начало. Вие го знаете. От жажда изсъхнах, от жажда изнемогвам. Затова дайте ми бързо от освежителната вода, която изтича от езерото на паметта.“ И те ще ти дадат да пиеш.

Ето какво бе написано на една от ония златни плочки, каквито обикновено дават само на мъртвите; искам сега да разкажа как я получих.

Наскоро след Дионисиите забелязах, че се правят приготовления за път. Сафо не ми казваше нищо, но затова пък толкова по-често срещах погледа й. Струваше ми се също тъй, че ме пазят още по-зорко от преди. Не виждах вече Езоп, не получавах никакви вести от него. Едва след няколко седмици господарката ме повика при себе си.

Заговори ми, че се връща на Лезбос и ме гледаше изпитателно. Мълчах. Ако трябваше и за в бъдеще да остана робиня, предпочитах да бъда робиня в Самос, отколкото в Лезбос. Наистина заради свободата бях готова и накрай света да отида. Ала господарката ми не спомена нито дума за свобода.

Бях излязла вече от стаята. Но ето че тя ме извика обратно и ми зададе въпроса, който си бе наумила още в самото начало: имам ли жених.

Усмихнах се и отвърнах отрицателно. Тя се изненада. Чула била от всички млади вакханки, че за мене се водила борба и че победил моят жених. Казах й, че нямам жених и че богът не ме е пожелал. Тогава тя сведе глава съвсем близо до моята, тъй че почувствувах топлия й, влажен дъх, хвана ръката ми и макар аз леко да я отдръпнах, почна да я гали и ми прошепна:

— Хубави ръце имаш!

Дръпнах ръката си и бързо побягнах.

От този ден нататък разбрах, че тя искаше да ме купи. Когато ме взимаше заради Сафо, Ядмон бе платил скъпа цена. Щеше ли сега, пак заради Сафо, да ме отстъпи евтино? Тогавашната Сафо бе подвижна, жизнерадостна, привлекателна дама — той я беше желал като стопанка на своето имение, но и като притегателна точка за една скромна политическа кариера. Днешната Сафо му беше отчасти безразлична, отчасти досадна и преди всичко негова длъжница. Радвах се, че не бях евтина. Но съгласеше ли се тя да плати за мене, щях да я накарам тогава да заплати и цената на Езоп.

Глупава бях; все още не я познавах; казах й го. Тя мигновено стана отровна като усойница, носът й се удължи, сякаш искаше да ме бодне с него:

— Значи, все пак имаш жених!

Отрекох това, казах й истината, тя не ми вярваше. Изпрати при мен две от най-силните си слугини, те смъкнаха грубо фригийската кожа от тялото ми, заопипваха ме — като акушерки… Ала можаха да потвърдят само моите думи. Сафо се люшкаше между ярост и нежност.

— Какво очакваш от тоя песоглав грозник, от тоя глухоням? В Лезбос аз съм богата, животът ти ще бъде приятен. Няма да те направя свободна — това трябва да си го знаеш; но ти ще бъдеш първата между моите робини.

Доста време вече Харакс не се беше вясвал в стопанството на Ядмон. Казаха ми и причината: паднал от кон, счупил си бедрото, одрал и част от ухото си. Ето защо той пристигна с кола и почна да се кара със сестра си. Отпратиха ме вън, но говореха толкова високо, че чух всичко.

Когато на времето философът Ксант ми беше намекнал за подозрителната роля на Харакс, не бях повярвала. Сега се смаях: единствен от всички емигранти от Лезбос Харакс имаше намерение да остане в Самос. Неговата ревнива сестра свързваше плановете му с мене; защото Харакс я придумваше да ме прехвърли на него; ала аз имах вече ясна представа за Харакс — той никога не вършеше нещо само по една причина.

Все повече се изостряше препирнята. Когато Сафо поиска от него пари, за да може да ме вземе със себе си като робиня, Харакс й отказа. Ядмон я заплашил вече, че ще задържи като залог част от накитите й. А семейната чест налагала при завръщането Сафо да покаже всичките си накити непокътнати. Какво струвала една робиня пред семейната чест? Освен това, изглежда, че Харакс не отдаваше голямо значение на скръбта на сестра си по мене.

— Ще напишеш едно стихотворение за нея и работата ще се оправи! — присмя й се той.

Не допусках, че тя ще заплаче, никога не я бях виждала разплакана; ала тоя път гласът й звучеше плачливо:

— Ти никога не си ме разбирал.

— Толкова по-добре разбирам поезията ти — сряза я злобно той.