Арнолт Бронен - Езоп

Сега Ксантес нямаше нито желание, нито време за любовни похождения нощем, пък и всички ние се чувствувахме отвратително зле. Тъй продължи цели десет дни, защото дори когато бурята поутихна, морето не се усмири напълно, а още по-малко се усмирихме ние — обхванал ни беше силен копнеж по сушата.

Останалите момичета се молеха и молитвата им бе чута. Далече на юг се показа земя — с хълмове и с палми; морето сияеше гладко пред нея.

Сега, когато денем и нощем плувахме все на изток по тая яркосиня гладка повърхност, прилична на огромна копринена кърпа, Ксантес поднови своите нощни похождения. Белезите от одраскването бяха зарасли съвсем, когато помощникът му ме отведе пред неговата палатка. Ксантес ухилено каза на Клеобул: — Най-напред й отрежи ноктите!

Гледах го упорито и стисках зад гърба си пестници. Двамата прихнаха, почнаха да се шегуват, да ме щипят, ала никой от тях не успя да разтвори юмруците ми.

Все още всичко изглеждаше шега. Но когато Ксантес ме притисна до себе си, зърнах злобно, жестоко пламъче в зелените му зеници. Исках да отстъпя, но не можех. Всичко в мен се бунтуваше, не ми позволяваше да дам онова, което не биваше да отдавам доброволно.

Клеобул се смееше високо и гръмко — високо над мен, гръмко над Ксантес и безполезните му усилия. Това съвсем разяри Ксантес. Той ме блъсна с всички сили отстрани, така че неговия удар и едно леко полюшване на кораба ме събориха точно пред палатката на Амазис. Сляпото ми око се удари в някакво колче; не болеше, ала потече силно кръв. Тя пролази на тънка струйка в палатката на египтянина.

Амазис отметна платнището пред отвора на палатката си, излезе и ме видя просната на пода. Той измери с поглед двамата ухилени гърци, поколеба се, сетне заповяда на войниците си да ме вдигнат.

Веднага дойде и египетски лекар. Те имат много добри лекари и знаят лекарства срещу всякакви болести и всякакви рани. Лекарят спря кръвта и ми даде да пия някакъв черен сок, който вля в мене необичайна бодрост. Сетне египтяните ми сложиха пред палатката си стол и поведоха разговор с мене; като нечестива чужденка не биваше да влизам в палатката.

Ксантес и Клеобул наблюдаваха това отначало с любопитство, сетне с все по-голям яд. Опитаха се да подвикнат няколко иронични забележки.

Бързо се спусна нощ. Тънкият лунен сърп изплува на запад и заблестя, хилядократно огледан в пенливите ивици от сто и петдесетте гребла. А под нас, до самите стени на кораба, върху три реда пейки, разположени една над друга от двете ни страни, робите — гребци денонощно пъшкаха над тежките, твърди гребла. Техният тласък бе равномерен, могъщ, караше целия кораб да се издига, да се стрелва напред като чайка.

Удоволствие беше за мен да разговарям с Амазис, който бе млад, весел и добродушен. Той знаеше много приказки и дори една за фригийците — разказа я, когато му споменах, че съм фригийка.

Египтяните много почитат старостта; всеки по-млад става на крака пред по-възрастния и му прави място; ето защо египтяните, които смятали своя народ за най-древен, искали от другите народи да им правят място и известно време — преди около четири хиляди години — владели над цялата земя. Но преди сто години в Египет нахлули асирийците. Те твърдели, че техният народ бил по-стар от египетския и че поради това имал по-стари права. Египтяните не им повярвали и ги прогонили от страната си заедно с жестокия им цар Асурбанипал. Ала от тия страни не преставали да идват стратези и посланици и да представят нови и нови доказателства, че са потомци на най-древния народ в света.

Решил тогава фараонът Хафър да изясни веднъж завинаги този въпрос, та никой вече да не идва в Египет и да твърди, че произхожда от по-древен народ. Наредил да проводят две малки момчета при един ням пастир в една местност, дето имало само кози и трева. Децата израсли там, без да чуят нито една човешка дума. Когато станали десетгодишни, Хафър наредил да ги доведат и да ги затворят в едно помещение и зачакал да кажат нещо. А двете момчета завикали: „Бекос! Бекос!“

— Бекос! — извиках и аз заедно с Амазис — Та това е фригийски! На нашия език това значи хляб!

Амазис почна да ми се смее. Колко жалко, че не съм била още по онова време в Египет, много усилия съм щяла да им спестя. Дълго търсили и разпитвали, докато най-сетне се добрали до това, което аз съм казала толкова бързо и лесно. Оттогава египтяните признали, че фригийците са по-древен народ и от тях; но от всички останали народи египтяните били най-древният.