Арнолт Бронен - Езоп

Тази стара египетска приказка ми разказа Амени, когато ми донесе едно писмо от Амазис, написано на папирус.

— Но приказката не свършва — казах аз на Амени. — Какво е станало по-нататък с трите съдби?

Анеми се засмя:

— Ние не разказваме докрай приказката, която живеем — ние я изживяваме докрай. Не питай толкова много, а прочети писмото!

И аз прочетох писмото.

Дълго писмо беше то и много неща обясняваше. Амазис не ме бе забравил; още по-малко беше забравил Египет. Бързо повишил фараонът Хафър, младия воин, който само до преди няколко години бил още дребен началник. Военачалникът Амазис, дошъл от остров Кипър, станал председател на фараоновия съд в Саис. Сетне пламнала злощастната война в Кирена, за която бях чула от гърците.

Хафър потеглил в поход, но естествено не можел да се бие с гръцки наемници срещу Кирена, която е гръцка. Ето защо събрал под знамената всички египетски части.

Едри, стройни, красиви младежи били египтяните. Весело потеглили в поход и запели песента за „Поредицата от хубави дни“:

Флейтите им ехтели през пустинята. Тъй като било много горещо, те носели само леки оръжия и нямали щитове. Не се потели и очите им сияели.

Гърците имали тежки оръжия и големи щитове. Потели се и се задъхвали, клепките им били залепнали от пясъка. Но когато се натъкнали на египетската войска, разбили я и избили всекиго, когото срещнали, и никой от египтяните не можал да се брани, та малцина отървали живота си.

Онези, които останали живи, отишли пред главното командуване в Саис и вдигнали там яростна глъчка. Говорещи хорове крещели, че Хафър умишлено ги въоръжил леко и изпратил прекалено малобройни войски в поход срещу гърците, за да унищожи по този начин египетските войници. Викали, че Хафър вече не бил египетски, а гръцки цар.

Вълнението нараствало. Частите, изпращани да разпръснат бунтовниците, се присъединявали към тях. На Хафър останала още само двехилядната му гвардия; нея не можел да изпрати, защото щял да остане съвсем беззащитен сред кипящия град. Тогава му хрумнало да проводи при метежниците своя любимец Амазис, та той да ги усмири; фараонът очевидно бил дълбоко убеден в неговата вярност (но това, разбира се, го нямаше в писмото).

Амени видя смайването ми, отгатна мислите ми и по свой начин ми преразказа остатъка от писмото.

И така, Амазис възседнал коня си, пристигнал при войските и щом го видели, всички почнали да ликуват — познавали го и го обичали. Той бил от тяхната черга, бил се издигнал от обикновен воин, познавал грижите и нуждите на простите египетски войници.

— Най-сетне един египтянин! — извикал високо някой.

И тогава мнозина се развикали:

— Ех, и фараонът да беше като него!

Все по-бурно и по-бурно приветствували бунтовниците Амазис. Амени седял на коня си зад Амазис и му се сторило, че разбира настроението по-добре от своя повелител. Взел шлема на един от войниците, увил около него червената съдийска лента на Амазис и го сложил така на главата му.

Мигом настъпила тишина — всички напрегнато чакали какво ще стане. Амазис вдигнал ръце, за да хване шлема. Точно такъв бил царският жест. И тогава Изида заповядала на Амени да извика високо:

— Ето вашия цар!

Амазис не можал нито да стори, нито да каже нещо. Глъч и ликуване се вдигнали до небето. Позорното поражение изведнъж се превърнало в тържество и победа. Войниците повлекли Амазис и Амени към царския дворец.

Научил за това Хафър и под закрилата на силен отред гвардейци изпратил срещу бунтовниците своя пръв министър Патарбем. Двете групи се срещнали на големия площад пред храма. Патарбем заповядал на своя отред да спре, изскочил далеч пред първите му редици и се провикнал да излезе Амазис.

Яхнал коня си, Амазис се отправил към него с бодър поздрав. Следвали го отблизо Амени и двама военачалници. И четиримата се смеели и сияели от задоволство. Толкова по-навъсен бил Патарбем. Макар че Амазис бил пред самия него, той му изревал така, че всички да чуят:

— Арестуван си! Заповядано ми е да те закарам пред негово величество жив или мъртъв!

Амазис смигнал дяволито и отвърнал:

— Мен няма да закараш!

Много се разгневил Патарбем. Изръмжал:

— А какво да закарам тогава на негово величество?

Амазис повдигнал дясното си бедро от седлото, изпърдял се шумно и казал: