Арнолт Бронен - Езоп

Дионисиите са единствените тържества, празнувани изключително през тъмни нощи. В онзи миг, когато откъм гората проехтя страховитият и изпълнен с копнение зов на бога, забравиха да блестят дори и звездите. Ние, момичетата, се втурнахме разтреперани към храма на Хера. Никоя не се осмеляваше да проговори. Всяка мислеше, че богът е съвсем наблизо.

Поведе ни едра, мрачна жрица. Глухо, едва доловимо, тя даваше с тимпана си такт за нашите стъпки. Вървяхме под зловещо надвисналите звезди, сред черни сенки, а зад гърбовете ни пъплеше страхът.

Цели три часа не спряхме. На свещения бряг заварихме жрици и жени от селата. Те смъкнаха грубо от нас хитоните и наметалата ни, обсипаха ни с хули и подигравки, погнаха ни с пронизителни викове и силни удари към студеното море. Треперехме и трябваше да пеем разтреперани.

С морни, сънливи вълни се блъскаше морето в брега. Бяхме около шестдесет млади момичета, от петнадесет до седемнадесетгодишни; аз бях най-младата, но една от най-силните между тях; защото гръцките девойки отрастват прекалено затворени по домовете си, не ги обучават като нас, младите фригийски аристократки, в езда, в бягане и в хвърляне на копие. Студът, страхът и възбудата караше всички ни да се притискаме плътно една към друга.

Застанали на брега, жриците продължаваха да пеят следващите строфи от песента. Ние им отговаряхме само с рефрена:

Заливът, в който се намирахме, беше доста дълбок. Мека светлина бе легнала над морето. Крайбрежието бе мрачно и черно, едва се открояваше от черното небе.

Изведнъж доловихме отдясно някакво странно съскане. Никога не бяхме чували нещо подобно. А от брега жриците вече пискливо викаха — тъй че по гърбовете ни полазиха тръпки от възбуда и отвращение:

— Мъжете — змейове идват!

Няколко по-слаби девойки паднаха от уплаха във водата. Едва успяхме да ги измъкнем; сега обаче нещо ни затласка към брега, тласкаше ни с непреодолима сила. Страхът на останалите раздуха и моя страх. Вече не бях аз, слепешката вършех всичко, каквото вършеха другите. Като влажно, треперещо валмо се стълпихме около жриците — плачехме, стенехме, молехме се и объркано пеехме.

Върховната жрица повели тишина. Сетне ни каза:

— Откак се е спуснала нощта, мъжете — змейове ви търсят. Те носят в ръцете си тирсове, дрънчащи бухалки, размахват ги и вдигат с тях шум, за да ви плашат. Един от тях е жрец Дионисиев. Държи къс меч в ръката си и хване ли някоя от вас, има право да я убие.

Смразяваща, ужасяваща тръпка прониза телата ни. Вече не знаех какво да правя, изпитах желание да крещя, колкото сили имам, да побягна безумно или пък да потъна в земята, за да не съществувам повече. Колко ужасен беше животът! Колко отчайващо бе да си жива!

Като убийствена градушка се изсипа върху главата ми всичко, дочуто някога от разговорите на слугините. Жреците от големия храм на Зевса по цяла година жадували за женска плът. А Зоил, жрецът на Посейдоновия храм, убил миналата година една шестнадесетгодишна девойка, която в страха си налетяла право на меча му.

В това време жриците бяха започнали да пеят. Запях и аз заедно с останалите:

Съскането на мъжете змейове прозвуча наново — по-силно и по-отблизо. Поривите на вятъра го носеха към нас откъм гората. Колкото и плътно да се притискахме една в друга, мокри и голи, ние зъзнехме.

Внезапно жриците, нашето единствено упование в тая ужасна нощ, изчезнаха, бяха се прислонили навярно в окрайнината на близката гора, зад гъстите стъбла на дърветата. Пищяхме, стенехме, плачехме и крещяхме. Чухме спокойните им, силни гласове:

— Какво искате?

Хленчехме:

— Помощ и избавление!

Долових плътния глас на върховната жрица:

— Никой не може да ви спаси като девици. Богът — рушител Аполон е дал на мъжете — змейове власт да убиват всекиго.

Страшна нощ. Съскането приближаваше сякаш от всички страни, дори и водата носеше тоя пронизителен звук към нас с вълните си. Паднахме на колене. И аз неволно шепнех заедно с останалите:

— Няма спасение за нас!

— Има спасение за вас! — чу се отново гласът на върховната жрица. — Защото има едно животно, на което мъжът — змей нищо не може да стори — то е под закрилата на Хера, богинята с кравешката глава.