Арнолт Бронен - Езоп

Сред голямо великолепие слезе той на брега — извънредно внушителен, дружелюбно настроен; всеки от окръжаващите го сановници беше обсипан с килограми злато. Този път, за да се пести време, преговорите се състояха още на агората, пред булевтериона 64 64 Булевтерион — административна сграда, в която са заседавали градските сановници. .

Заговори лично престолонаследникът Крез:

— Сред вас, самосците, се е промъкнал един човек, който нито е жител на Самос, нито е свободен и който ви дава лоши съвети. Аз, престолонаследникът Крез, ви предлагам договор за мир и приятелство с баща ми, цар Алиат, и с това ви освобождавам от всякакви данъци. Вие нямате какво да предложите на царя в замяна. Но като малък знак на вашата признателност предайте ни веднага лошия си съветник.

Този път не присъствуваха всички самосци. Тези, които стояха около лидийската делегация и чуха думите на Крез, не се поколебаха. А и самият аз мислех единствено за благото на родината, когато виках заедно с останалите:

— Стига разпри! Да дадем на царя Езоп!

Архонтите кимаха в знак на съгласие, съветниците бяха въодушевени, геоморите сияеха. Пробулът беше вече готов да диктува на държавния писар текста на съответните договори.

Изведнъж се яви Езоп. Съвсем скромно — слаб, малко прегърбен, невзрачен — той пристъпи напред към мястото, дето стоеше великолепната, потънала в блясък лидийска делегация. Щом самосци го видяха, мигом всички брътвежи секнаха. Любопитство овладя и лидийците и те впериха поглед в непознатия.

Не вярвам Езоп да имаше намерение да говори. Стори ми се сломен от това, че самосците бяха престъпили толкова лесно думата си; впрочем той едва ли би могъл да очаква нещо друго, беше се примирил с всичко. Но сега, когато стана толкова тихо, това го накара да се окопити и той заговори, сякаш някакъв чужд глас говореше чрез него:

— Мъже самосци, щом като вие желаете да умра в краката на лидийския цар, какво друго бих могъл да желая аз? Но позволете ми да ви разкажа преди това набързо още една приказка: след моята смърт можете да я издълбаете на надгробния ми камък.

По времето, когато всички животни все още имали общ език, избухнала война между вълците и овците. Тъй като вълците били много по-силни, заплашените овци се съюзили с кучетата; и така, със задружни усилия те сполучили да прогонят вълците.

Внезапно при овците се появил един вълк, изпратен като посланик на своите глутници, пристъпил сред тях и им казал:

— Ако не желаете да воювате, нито да бъдете нападани, предайте ни кучетата. След това ще можете да пасете и спите напълно спокойно, без да се страхувате от каквото и да било. Тия думи се сторили убедителни на овците, те повярвали на вълка и предали кучетата. Вълците разкъсали най-напред кучетата, а сетне най-спокойно изяли и овците.

Самосци не искаха да излязат глупави като овците. Те извикаха на Крез:

— Няма да го предадем!

И когато въпреки това пробулът продължи да диктува договора, няколко по-запалени глави се втурнаха и скъсаха пергамента.

Архонтите със съжаление свиха рамене и изчезнаха заедно със съветниците в булевтериона.

Крез остана с делегацията си сам сред самосците. Огледах го добре — беше суетен, отпуснат, разглезен, не твърде войнствен, умен. Изслушал бе с интерес думите на моя бивш роб. Чух само как със съжаление каза на хората около себе си:

— Изглежда, че все пак баща ми ще излезе прав.

Сетне се отправи обратно към вълнолома на геоморите и към своя царски кораб. Останалите го последваха, разисквайки разпалено нещо. Ние, самосци, останахме на агората, но сърцата ни биеха лудо.

Крез още стоеше на вълнолома и чакаше да спуснат и закрепят от триерата царското подвижно мостче. Ненадейно Езоп си проби път през тълпата и застана пред него. Гняв обзе Крез и той изпръхтя тежко:

— Ето я тая гадина, дето ни изяде големия град и големите данъци!

Езоп стори поклон пред него.

— Височайши принце, никой не ме е довел пред тебе насила. Доброволно се прекланям пред теб. Виждам гнева ти и твоят гняв е голям като болката на воин, ранен неочаквано из засада. Раната може да изцери лекар, може би аз ще успея да излекувам гнева ти.

Крез почти не бе чул думите му. Той заповяда на двама военачалници от своята свита да убият чужденеца. Те веднага извадиха кривите си мечове.

Езоп падна на колене:

— Височайши принце, ако бъда убит сега в краката ти, ще донеса с това само позор на царството на баща ти, а един ден — и на твоето царство. Защото ти винаги ще имаш приятели и постоянно ще съществуват причини те да ти възразяват открито. Ако обаче се знае, че при теб до целта може да се стигне само с лоши съвети — каква полза ще имаш от всичките си приятели?