Арнолт Бронен - Езоп

Още през първите години на петдесет и втората Олимпиада опасните интриги на Алкеевата шайка бяха довели до окупирането на остров Хиос от лидийците. Но алчният стар Алиат не беше доволен. За да може да води свободна търговия с Елада и с Египет, той трябваше да постави под своя зависимост и Самос. Тираните на Милет, на Ефес и на Смирна бяха негови оръдия. Самос представляваше единствената пречка.

Естествено тая пречка не беше голяма. Както е известно на всички ни, геоморите бяха стари, изморени и продажни, бяха мудни. Ние подсилвахме тяхната мудност, прибавяйки към нея и страх. Ръководени и поучавани от вашия пример, ние — моите патриотично настроени ученици, моите приятели и аз — ежедневно ги предупреждавахме на агората да пазят независимостта на Самос, защото в противен случай народът ще съумее да я запази сам. Тогава те се разтреперваха от страх и поне за няколко часа отказваха всякакъв досег с враговете на Самос.

А тия врагове бяха станали по-дейни от когато и да било. Извънредно умело действуваха тримата синове на Еак. Ларих беше техният универсален шпионин, докато една нощ го арестуваха за мошеничество в игра на комар. Властите се видяха принудени да го изгонят от Самос, но чува се, че сега пак успял да се нареди на добра служба — станал виночерпец или нещо подобно при двора на Питак.

За съжаление, откак Родопис изчезна така внезапно, загубих всякаква връзка и с Харакс. Носеха се слухове, че често пътувал до Египет, че подхванал нови търговски връзки с Юга. Самосци обаче имат голяма склонност към морското разбойничество на дребно. Разправяха, че на няколко пъти попадал на морски разбойници и те му опразвали джобовете. Този човек, който живее на Самос и печели от самоската земя, от самоските люде, положително мрази родината ни. Той се стреми да я тикне под чуждо господство, иска да я унизи и унищожи.

Изглежда, че и нему, както на другите самоски врагове, времето на изборите и на вътрешните борби между нашите партии се беше сторило благоприятно за бързото осъществяване на тоя план. Ето защо те бяха призовали Алиат с красноречиви и умело съчинени послания.

И тъй, под ръководството на ефески и милетски навархи лидийската флота кръстосва цели два дни морето пред пристанището на Самос. Бързоходните триери с по сто и петдесетима гребци спираха транспортните плавателни съдове, ограбваха ги, пленяваха моряците и пътниците. Дълбоко униние овладя самосци.

Лидийците бяха добре осведомявани от своите шпиони. На сутринта на третия ден те сметнаха, че самосци са узрели да се предадат. Един свещен държавен кораб, целият украсен със злато и със стотина бели знаменца по върховете на мачтите, се отдели от флотилията и бавно, тържествено се насочи към пристанището. Когато минаваше покрай фара, огромните гребла се издигнаха три пъти — за поздрав и в знак на непреклонна мощ.

Началникът на пристанището вдигна знамето за приветствие и даде на кораба свободен път; пък и какво ли друго би могъл да стори?

Корабът спря до вълнолома на геоморите. Пръв слезе на брега лидийският пратеник с ослепително бяла хламида. Комендантът на пристанището, придружаван от почетна моряшка стража, го приветствува смирено. Посланикът само му кимна отвисоко и нагло поиска веднага да го отведат пред архонтите. Натоварен бил да предаде писмо от цар Алиат.

В това време на сушата бяха слезли вече останалите членове на делегацията — двадесет тежковъоръжени лидийски благородници. Комендантът на пристанището почтително им обърна внимание, че според самоските обичаи не е прието да се допускат въоръжени делегации. Пратеникът го пресече и гъгниво каза:

— Ние не идваме да преговаряме, а да заповядваме!

Геоморите се стремяха преди всичко да печелят време. Ето защо отначало никой не можеше да намери архонтите, сетне се чу, че били свикали ново народно събрание. И действително за тях това беше най-добрата възможност, за да направят целия народ съучастник в своята погрешна политика.

Отначало лидийците се разфучаха, но като не намериха кой да приеме писмото им, се принудиха да чакат.

След няколко часа дойде време да ги приемат: самосци бяха свикани в театъра и зачакаха участта си. Церемониите на приветствуването, на предаването и приемането на писмото се протакаха. Първият архонт вдигна високо над главата си полученото писмо, тъй че да го види всеки, след това го предаде на пробула, за да го прочете.

Пробулът прочете:

Алиат, цар лидийски, изпраща привет на самоските архонти, на Съвета и на народа. Цар Алиат казва: заповядвам ви незабавно да прехвърлите отсега нататък на мен всички данъци, такси и мита. От този час нататък вие сте задължени да ми плащате ежегоден данък. Цар Алиат очаква, че ще се съгласите. Не се ли съгласите, цар Алиат, с цялата мощ на своето царство, ще ви принуди да дадете съгласието си.