Арнолт Бронен - Езоп

Архонтите и съветниците приближиха глави, зашушукаха помежду си, съвещаваха се. Лидийската делегация надменно стоеше настрана.

Жителите на Самос чакаха. Никой не дръзваше да вземе думата. Никой не желаеше да се съгласи, никой не можеше да отхвърли искането; гневът на лидийския цар беше много опасен.

Един след друг говориха тримата архонти. Всеки от тях казваше едно и също нещо: „Не можем да имаме за враг един цар като Алиат“.

Зърнах Езоп, седнал на една от най-горните редици. Държеше се настрана, мълчаливо и скромно. Ала неколцина самосци бяха проследили погледа ми и само след миг всички гледаха към него. Закрещяха:

— Да слезе на орхестрата Езоп! Той разтълкува правилно предзнаменованието, той ще ни даде и правилен съвет!

Езоп се противеше. Едва след като разбра, че няма да престанат да го молят и да крещят, той се изправи, но не мръдна от мястото си.

— Съвет — каза той — ви дадоха първенците на град Самос. Те ви посъветваха да платите. Ако аз бих казал сега: „Не плащайте!“ — защото, каквото и да се плати, все ще бъде смъкнато от вас — това ще значи, че се обявявам за враг на лидийския цар и ония от Сарди ще поискат да им бъда предаден.

Не зная малодушие ли бе това, или хитруване. Във всеки случай тълпата настояваше да го чуе и продължаваше да вика. Мнозина крещяха:

— Не се страхувай! Дай ни съвет!

Той се изправи отново и вдигна ръка. Самосците млъкнаха и се вслушаха.

— Казах ви вече — подхвана той, — че сега не мога и не бива да ви давам съвет. Но ще ви разкажа една приказка:

По заповед на бог Зевс Прометей създал хората. Те безредно гъмжали по земята и не знаели къде да се дянат. Тогава Прометей създал и два пътя за хората. Единият е пътят към свободата. В началото е каменист, прашен, осеян с капани и примки; вие се непрестанно край пропасти, опасен е и човек скоро започва да мисли, че по него не може да се върви ни напред, ни назад; ала изведнъж кръгозорът се разширява, лъхва свеж въздух, пътят извежда с красиви, спокойни извивки към тучни гори и ливади. Другият път е пътят към робството. Отначало той е широк и гладък, заобиколен от цветя; вкусни, едри плодове мамят с усмивка пътника да тръгне по него; ала след това става труден, стръмен и довежда накрая до безизходица. Тия два пътя показал Прометей на хората и оттогава не съществуват други пътища.

Първенците мълчаха и се свиваха. Ала народът на Самос единодушно закрещя:

— Ще вървим по каменистия път!

Първенците не дръзнаха да противоречат. Опитаха се да преговарят още с лидийците. Ала те бяха възмутени. Със заплашителни изражения на лицата, тежко обидени, пратениците потеглиха към пристанището.

Както научихме сетне, бурни разправии избухнали сред началниците на лидийската флота. Поради това, че вместо изнемощелия вече от старост Алиат в експедицията участвувал престолонаследникът Крез, мненията за мерките, които следвало да се вземат по-нататък, били противоречиви. Адмиралът се обявил за незабавна борба.

— Ще унищожим остров Самос — тъй казал той, — ще го захвърлим като мръсен камък сред океана — пуст, безплоден и необитаем. Нека потъне жалък сред вълните и нека тоя пример послужи като предупреждение за останалите народи, та никой да не дръзва вече да се противопоставя на волята на нашия велик цар!

Ала Крез бил друг по характер и мислел по-иначе. Наистина той не бил женен за йонийка като природения си брат Панталеон, ала и той не искал вражда с елините. Впрочем за приятелското му настроение към тях се грижела неговата хетера, Анактория, дама от ефеската аристокрация. И така, Крез бил на мнение, че е достатъчно да изискат да им се предаде онзи човек, който дал на самосците съвет да упорствуват; тогава, малко по малко, те щели да станат по-отстъпчиви и Лидия щяла да постигне целта си — подчиняването на Самос, — без да настройва срещу себе си останалите елини.

Пратеникът, който бил единодушен с адмирала, а това ще рече, с волята на непреклонния, жесток стар цар Алиат, възразил. Казал, че жителите на Самос били обещали на своя дързък съветник — някакъв си бивш роб на име Езоп — да не го предават. Ето защо, за да постигнат политическата си цел, се налагало да прибегнат към най-жестоки средства.

Все още влиянието на стария цар имало превес. И Крез едва ли щял да спечели в тая борба, ако пратеникът не се възпротивил по начало да възглавява повторно каквато и да било делегация с каквито и да било съобщения до Самос. Тогава Крез заявил, че сам той ще застане начело на делегацията. И в себе си веднага решил да предложи на самосци награда, ако му предадат Езоп.