Арнолт Бронен - Езоп

Тоя отмъстител не пощади дори красивия Алкей. Той отупа здравата и Харакс. А пък Ларих получи боя си предварително; той изобщо не беше успял да си го заслужи.

Казвах на Езоп, когато той се промъкваше при мене и тихичко — о, как обичах тия мигове! — си шепнехме на фригийски; казвах му, че това няма да му донесе полза; че никога не бих избягала с него; че нашите пътища в живота ще бъдат различни и че никога съдбата не би отредила девойка като Родопис за един Езоп.

Той само се усмихваше; когато съм била тригодишна, държал ме в ръцете си; и тогава аз непрекъснато, непрестанно съм повтаряла името му. Викала съм го толкова често, че тоя зов щял да ехти цял живот в ушите му.

Подигравах му се. Той ме оставяше да го подигравам и идваше пак, а понякога действително го призовавах и аз.

Живеех само наполовина. Живеех сред тъпите вонещи слугини. Бях будна, когато Ерос пропълзяваше нощем при тях, под завивките им. Виждах колко е силен животът тъкмо там, дето изглеждаше най-невзрачен. Чувствувах опиянението, обезумяването, безразсъдността и единствено погнусата и страхът ме държаха далеч от тях.

Ако беше дошъл в такива нощи при мен Езоп, и аз нямаше да се различавам много от която и да било слугиня. Ала той не идваше нощем. Никой не идваше нощем при мен. Още не бях посветена. Това бе едничкото, което всеки роб зачиташе, и робите го зачитаха повече от свободните. Никога не ставаше нужда да се страхувам от робите. А инак те се любеха помежду си тъй, сякаш всички роби бяха един мъж и всички робини — една жена.

Така през петнадесетата година от живота ми наближиха големите Дионисии 67 67 Големите Дионисии — пролетни празници в чест на бог Дионис, съпровождани от специални култови тържества, при които девойките на възраст за женене били посвещавани в тайнствата на брака. . На първия ден на месец Антестерион 68 68 Антестерион — отговаря приблизително на месец март по нашия календар. дойде гинекономът на Самос, за да зададе обичайните въпроси. Като най-високопоставена сред дамите, Сафо му отговорила, че между младите момичета в стопанството няма нито едно, което следва да получи посвещение.

Тъкмо тогава влязох случайно в женското отделение. Гинекономът веднага избухна, защото веднъж вече Сафо укрила една от своите млади слугини и не я изпратила на Дионисиите, в които на Самос са задължени да участвуват и робините; жреците бяха успели да прокарат това въпреки волята на геоморите.

Сафо се защити срещу твърде непочтените нападки на гинеконома, като заяви, че не ми достигали две години за посвещението. За това обаче нямаше други свидетели, освен Езоп, а неговите показания чиновникът не прие. Тъй бях причислена към агелата 69 69 Агел — група; думата води началото си от спартанските отреди, които са били наричани така. на нашето стопанство.

Трябваше да участвувам в танците, които продължаваха до късен мрак, и като другите девойки всяка нощ се ослушвах страхливо дали не ще прозвучи страховитият вик на бога от планинските гори. А сетне, когато възбудена и трепереща се завръщах от танците на нашата агела, Сафо ме извикваше край леглото си, за да ми диктува дълги, тъжни стихове. Тогава тя ме галеше и се държеше към мене благо и нежно. Казваше, че щяла да ме проводи надалеч още преди да настъпят Дионисиите. Благодарих й; твърде рано. Тя не ме изпрати никъде. Запитах я:

— Защо не ме пратиш?

Тя каза:

— Ядмон не позволява.

Повече не научих.

Когато чу, че ще трябва да взема участие в Дионисиите, Езоп просто обезумя. Скри се. Престана да върши каквато и да било работа. Едва не го пребиха от бой. Затвориха го, така че можех да говоря с него още по-рядко, отколкото дотогава.

Най-после го видях само за няколко секунди. Прошепна ми, че имал някакъв план. Безумен план, който можеше да му струва живота; ала това разбрах твърде късно.

От моите мистерии 70 70 Мистерии — тайнства. през нощта на Дионис се интересуваше също и Харакс. Той беше жрец в Дионисовия храм и поради това участвуваше във всяко тържествено посвещаване. Не беше тайна за мен защо се занимаваше с това той, прекалено заетият управител на рудници; не беше тайна и за самосци. През третата нощ на Дионисиите ставаше всеобщо съвокупление в буковата гора на планината Керкет. Тук на момичетата, навлезли във възраст за женене, за пръв път се разрешаваше да приемат своите годеници. Ала винаги оставаха достатъчно свободни девойки. И тогава жреци като Харакс изпълняваха своите служебни задължения, влизайки в ролята на Дионис.