Арнолт Бронен - Езоп

— Езоп, ти ме изостави — рекох горчиво аз, — защо ме връщаш сега от едничкия правилен път?

Той тръсна мургавата си глава с буйна къдрава коса; може би се усмихваше, не можах да видя добре в мрака.

— Къде остана философията ти, господарю? Пфу, да бързаш към смъртта толкова лекомислено и глупаво! Нима искаш да увиснеш на тоя клон и да се лишиш от сладостта на живота? Връщай се, господарю!

Казах:

— Да, Езоп, горко ми! Защото при положението, в което се намирам сега, ми остава само един избор: да умра с чест или да живея позорен живот.

Езоп се пресегна и хвана въжето.

— Остави това въже, господарю. Аз ще се опитам да разтълкувам на самосци предзнаменованието.

Смятах това за невъзможно. Ала Езоп предложи да го заведа в театъра, да направя едно умело въведение и в края на краищата да стоваря на негови плещи целия риск от тълкуването. Ако тълкуването му задоволеше самосци — добре; ако останеха недоволни, позорът тъй или иначе щеше да падне върху него, а не върху мен. Склоних, хвърлих въжето в храсталака и се завърнах заедно с момъка в къщи.

На следния ден се състоя голямото събрание. Безгрижната, лесно вълнуваща се самоска тълпа бе наелектризирана като никога. Огромният театър, дето бяха насядали поне двадесет хиляди самосци, вреше и кипеше. Изиграх ролята си тъй, както ме бе посъветвал Езоп. Те деряха гърла и свиреха с уста. Запитах ги кого искат да чуят — един философ или един ясновидец.

— Ясновидец, ясновидец! — крещеше хилядната тълпа.

Казах им, че разполагам с такъв — един роб, който е ясновидец и може да тълкува всякакви предзнаменования. Те продължиха да реват все по-силно:

— Докарай ясновидеца!

Изтиках Езоп напред, а самият аз се отдръпнах. Крайно време беше. Самосци ревяха бясно като полудели, плюеха и се секнеха върху орхестрата, хвърляха смокини, сливови костилки, корички хляб и кокали.

Езоп стоеше съвсем неподвижен, не можеше да се разбере дали са го улучили. Сетне тая градушка беше последвана от градушка от думи.

— Жабо крастава! — крещяха те. — Свиньо мръсна!

Викаха:

— Гадна маймуно!

— Куче, къде ти е намордникът?

Езоп ги остави да беснеят и продължи спокойно да чака. Изведнъж всички стихнаха. Всички зачакаха какво ще каже мургавият невзрачен роб, застанал долу с безличните си сиви дрехи.

— Мъже самосци — подхвана той, — вие се взирате в мен и ми се надсмивате. Виждате дрехите ми, лицето ми, снагата ми — и те не ви се харесват. Но аз ще ви говоря — и не ще ви говоря нито чрез дрехите, нито чрез снагата, нито чрез лицето си, а чрез онова, което не виждате. Вие може да преценявате музата по красотата, Афродита — по насладата… думите обаче трябва да преценявате по техния смисъл.

Това, как тоя жалък роб излезе без капчица страх пред огромната тълпа, как въпреки своя фригийски акцент говореше свободно и плавно, порази самосците не по-малко, отколкото мен. Започнах да предугаждам каква беше силата, която го вдъхновяваше тъй.

Междувременно самосците — тия от редовете на трибуната и тия от столовете — се съвещаваха. И понеже седналите на столовете смутено мълчаха, надмощие взе горният край на трибуната. Закрещяха:

— Щом като може да говори, нека говори!

Викаха:

— Я го вижте момченцето, имало си ум в главицата!

Ревяха:

— Говори бързо, разтълкувай ни предзнаменованието!

Защото малко по малко тяхното търпение се изчерпваше и всички обезумяваха от желание да научат какво им готви съдбата.

Езоп вдигна слабата си ръка в знак, че ще говори. Мигновено се възцари мълчание. Тогава очите му блеснаха, знаеше вече, че е спечелил. Не поглеждаше към мене, но чувствувах, че тържествува. Безразлични му бяха предзнаменованията и чудесата. Тук, сред морето свободни хора, виждах един роб, който се бореше за своята свобода.

— Мъже от Самос — подхвана той, — противоречи на закона аз, един роб, да тълкувам предзнаменования пред вас, свободните люде. Накажете ме като роб, ако не успея да ви ги разтълкувам. Но приветствувайте ме като свободен, ако намеря правилно тълкувание. С ваше съгласие ми бе дадена свободата на словото, с каквото разполагат само хората, имащи правото да гласуват. Дайте ми не само свобода на словото, дайте ми човешка свобода и тогава аз ще ви кажа онова, което искате и което трябва да чуете.

Езоп беше избрал добре момента. Самосците не бяха на себе си. Сега и последният идиот можеше да ги подведе. Веднага двадесет хиляди гърла зареваха:

— Ксант, излез напред! Ксант, дай свобода на Езоп!