Арнолт Бронен - Езоп

Опитах се да избягам от театъра. Познаха ме и ме хванаха. Отправих умолителен поглед към пробула и към съветниците. Струваше ми се невъзможно всички тия люде да се огънат под натиска на масата, на една подведена, полуобезумяла тълпа!

Ала те се огънаха. Тъй като виковете от трибуната не стихваха, старейшината на съветниците стана, посочи към мен с жезъла си и каза:

— Ксант, дай свобода на Езоп!

Отново се възцари тишина, когато пристъпих към средата на орхестрата. Всичко в мен се бунтуваше против онова, което ставаше тук. Тия подли реакционери, тия марионетки на гордата, високомерна самоска аристокрация, те, които от години насам ме мразеха и се бореха срещу мен, бореца за умерения прогрес, тия люде не подозираха дори, че Езоп беше хиляди пъти по-опасен, по-бунтарски настроен от мен. За да нанесат удар на мен, те нарушиха своя собствен хилядолетен закон. Ето защо защитих и себе си, и закона на своето отечество, който желаех да подобрявам, но не и да нарушавам; високо и бавно, така че да разберат всички, заявих:

— Няма да освободя един роб, който в продължение на много време ми е служил отлично!

И отново забушува бурята. Самите върховни геомори се намесиха и почнаха да ме увещават. Останах непреклонен. От горните редове на театъра продължаваха да реват. Докъдето стигаше погледът ми, не виждах нито един приятел. Пританът 62 62 Общински чиновник в древна Елада. излезе за втори път в средата на орхестрата, вдигна жезъла си и обяви в настъпилата тишина:

— Ние ще ти заплатим покупната цена на Езоп. Назови я и ни продай твоя роб.

Това беше вече безбожна подлост. Та можех ли да призная пред двадесет хиляди самосци, че съм купил Езоп за срамната сума от шестдесет драхми! Бяха ме притиснали до стената, принуден бях да изпълня волята на тълпата. И тъй пристъпих напред и тихо казах — ала цареше такова мълчание, че всички разбраха думите ми:

— По искане на народа на Самос, Ксант, син на Дексикрат, дава свобода на роба Езоп.

Все още не беше завършила опасната игра на Езоп. Все още пританът държеше вдигнат своя жезъл, все още номофилаксът не беше дал благословията си. Едва след като самосците одобряха и тълкуването, освобождаването щеше да бъде изпълнено, едва тогава жезълът на притана щеше да го утвърди с три удара по земята. Трябваше ли да пожелая на Езоп да се препъне пред прага на свободата? Нерешителност бе овладяла сърцето ми.

Езоп вече пристъпи напред и заговори:

— Мъже самосци, вие си мислите, че се съвещавахте за моята свобода; но в действителност за вашата собствена свобода би следвало да се съвещавате. Защото и двете предзнаменования означават за вас заплаха: обсада на града и робия за гражданите му. Точно тъй, както орелът; царят на птиците, сграбчи от законника вашия държавен пръстен — печат, тъй близко е и вражият цар, който иска да ви отнеме свободата. Така, както орелът пусна пръстена върху гърдите на един роб, така и оня цар ще унищожи вашите закони, така по силата на могъществото си той ще ви наложи своите собствени закони. Това е значението на предзнаменованията. Но много скоро вие ще видите нещо повече от предзнаменования.

Самосци мълчаха. Безмълвно наставаха от местата си. Имаше между тях достатъчно люде, които знаеха от хода на политическите събития през последно време, че Езоп беше изрекъл истината; а онези, които не я знаеха, сега вече я узнаха. И докато над цялото събрание тегнеше все още дълбока угнетеност и плаха потиснатост, от висините на най-горните редици прозвучаха два или три звънки младежки гласа:

— Погледнете, погледнете в открито море! Жълтите платна!

Жълтите платна: това беше лидийската флота.

Самата съдба бе потвърдила тълкуването, дадено от Езоп. Двадесет хиляди самосци сключиха една върху друга ръцете си и сетне ги протегнаха водоравно встрани: това беше техният знак. Три пъти удари пританът върху свещената земя с позлатения си жезъл.

Езоп махна за благодарност към старейшините и към народа на Самос. Сетне мина изправен край мен и напусна театъра като свободен човек.

Здравей! Ксант, син на Дексикрат, от Самос, отговаря на Анаксимандър, син на Праксиад, от Милет. Пишеш, че Талес ми се сърдел, задето не съм искал да освободя Езоп. Вярно е, че още Филемон от Хиос е казал: „И робът, също като нас, има човешка плът. Всъщност според повелите на природата всички хора се раждат свободни.“ Но каква полза има Езоп сега от политическата свобода, щом като не разполага с икономическа? А за нея няма място в стопанския живот на Самос. Ето защо аз мисля, че на свободния Езоп тепърва предстои да изживее тежки и опасни мигове. Хората няма да признават свободата му, а самият той ще закопнее за робството при мен. Сега ще ти разкажа накратко как веднага след освобождаването си той се изложи на нова опасност, та чрез теб да го научи и категетът 63 63 Ръководител на философска школа. .