Арнолт Бронен - Езоп

Тъй като Езоп бе паметлив момък с извънредно силни очи, възложих нему задачата да следи полета на птиците. Научих го — понеже във Фригия е иначе, — че двойка гарвани са благоприятна, а само един гарван — извънредно неблагоприятна поличба.

Езоп не ме остави да му повтарям. Сега още по-често, отколкото преди, той прибягваше до пристанището и зяпаше там за своите египетски моряци. И понеже винаги зяпаше към морето, а не към небето, естествено не виждаше и никакви птици. Моряците и пристанищните работници вече го познаваха. Щом го видеха, те свирваха с уста и се смееха:

— Ехей, гърбавият пак иде!

Обикновено Езоп се правеше, че не чува нищо и се промъкваше покрай тях.

Веднъж, когато отново го подигравали, а Езоп искал да ги отмине, един от пристанищните работници го хванал със смях:

— Нямаме нужда тука от гръбльовци!

Езоп мълчаливо се освободил от ръцете му.

Друг от работниците викнал ухилено:

— Човече, я му плати! Или нямаш подходяща монета!

Езоп казал:

— Монета имам, но може да ви се види много едра.

Всички прихнали:

— Плати му, плати му! Инак наистина не си ни притрябвал тук!

Тогава Езоп им разказал една приказка:

В стари времена земята била пуста и на нея имало само вода. Бог Зевс искал да има и суша. Затова казал на земята „Преглътни на три пъти всичката вода, дето се намира върху тебе!“

Земята преглътнала веднъж и се появили планините. Преглътнала втори път — и се появили равнините. А като преглътне за трети път, няма да има повече нужда от работници по пристанищата.

Тогава пристанищните работници замлъкнали, а Езоп на свой ред се разсмял.

Като се връщал от пристанището, той видял двойка гарвани, кацнали на моята порта. Втурна се с викове в къщи:

— Господарю, на портата са кацнали двойка гарвани!

Похвалих го, метнах на плещите наметалото си и се втурнах към портата. Гледам, на нея се мъдри само един гарван. Креснах:

— Нечестивецо, защо ме викаш? Та там има само един злокобен гарван!

Той каза:

— Значи, другият е отлетял!

В това време, привлечени от моите крясъци, се стекоха много хора, видяха самотния прокобен гарван, който не искаше да се махне, и всички почнаха да ме подиграват и да ми се присмиват. Изведнъж ме овладя бесът, който толкова дълго бе дрямал в мене. Спомних си всички каши, дето ми беше забъркал Езоп, извиках готвача и пекаря и заповядах:

— Съблечете Езоп гол и го бийте дотогава, докато престане да се движи; а след това го затворете в бараката с гюбрето!

Двамата го повлякоха, а хората от улицата ми дадоха права. В този миг пристигна пратеник на геоморите и ме покани на тържествен обяд в пританейона.

Езоп закрещя:

— Постъпваш несправедливо с мене!

Запитах го:

— Как така несправедливо? Нали чуваш, че всички съседи ми дават право?

Езоп негодуваше:

— Ти ми каза: двойка гарвани означават добро, само един гарван — зло. Аз видях двойка гарвани и сега ще ме бият, а ти видя само един и те канят на тържествено угощение. От това следва, че цялото тълкуване по птиците не струва пукната пара.

Малко ми оставаше да се смиля. Но сред тълпата положително имаше доносници, които, само да кажех нещо против тълкуването на полета на птиците или да одобря думите му, щяха веднага да доложат на магистрата. Ето защо махнах само с ръка и двамата здравеняци отмъкнаха Езоп.

Наскоро след това — Езоп още беше затворен — геоморите свикаха голямо всенародно събрание в театъра. Преди да започнат същинските избори, които щяха да траят няколко дни, трябваше да бъде преизбран бившият номофилакс или пък да бъде избран нов. За тази цел той пристъпи към голямата маса за церемониите, блесна сред орхестрата 61 61 Орхестра — кръгло място в средата на античния театър, определено обикновено за театралния хор. и постави на нея златния градски законник, а върху него — скъпоценния пръстен с печата, който се полагаше на геомора, изпълняващ тази служба.

Настана тишина, млъкнаха дори и самосците. Номофилаксът пристъпи напред и каза:

— Мъже и граждани, кого ще изберете за номофилакс? Ще ви прочетем имената на кандидатите, а вие ще вдигнете ръка за онзи, който искате да бди над старите закони и да утвърждава с градския пръстен — печат новите закони.

Невъобразима глъчка настана в театъра. Всеки говореше с всекиго и сочеше към орхестрата. Номофилаксът напрегнато се взираше в редиците около себе си. В този миг от небето се спусна огромен орел, сграбчи блестящия пръстен и вихрено се устреми нагоре.