Арнолт Бронен - Езоп

— Освободи ме — гласеше пак едничкият му отговор.

Но аз съвсем нямах такова намерение. Ядосах му се и наредих да работи в къщи. Ядоса ми се и той и остана в къщи. Очевидно се беше заклел да ми отмъсти:

Поради това, че сега работеше у дома, Езоп се срещаше по-често със съпругата ми. Наистина той съвсем не беше от оня тип мъже, които тя харесваше. Както преди, и сега очите на жена ми лъсваха като финикийско стъкло и се извиваха малко нагоре, щом като зърнеха атлет или офицер; както преди, и сега забележителният й задник почваше да се върти, щом се намереше в близост със снажни, яки мъже. При все това постепенно у нея се пробуди някакъв интерес към Езоп. На няколко пъти ми каза:

— Езоп е влюбен до уши. Просто се е поболял от любов. Много ми се ще да разбера в кого може да е влюбен такъв един роб.

Отвърнах й, че това не й влиза в работата и че за жената на един философ би било недостойно да блудствува, пък макар и само в мислите си, с един роб. Това я накара да млъкне за няколко дни.

Но интересът й, тъй или иначе, вече беше събуден. Езоп получи по-хубаво бельо и истинско легло в робската си стая. Отначало съпругата ми караше слугините да се грижат за неговото пране. Сетне почна да твърди, че трябвало сама да надзирава всичко и да се грижи за чистотата в дома ни. И накрая почна да извършва тия проверки по време, когато Езоп беше в леглото си. Погледът на момъка обаче бе насочен в съвсем друга посока, така че не се случи нищо повече.

Веднъж, късно вечерта, докато аз съм вечерял и философствувал у приятели, жена ми пак отишла там на проверка. Успяла да изненада Езоп. Когато светлината на фенера й паднала внезапно върху младежа, той стоял разсъблечен и членът му бил възбуден. Опитал се да прикрие срамните си части. Тя го запитала:

— Защо сложи ръката си там?

Езоп отвърнал:

— Студено ми е.

— А нима там е топло? — запитала тя.

Той мълчал и треперел. Тогава тя забравила невзрачната му снага, желание пронизало тялото й. Казала сластно:

— Ако сториш онова, от което се нуждая, ще получиш от мен повече наслада, отколкото получава господарят ти.

Езоп се отдръпнал назад. Твърде далеч бил, изглежда, предметът на неговите копнежи. А пък аз бях наблизо. Сигурно е имал пред вид това, когато казал:

— Ако господарят узнае, отмъщението му ще бъде ужасно.

Тя само се изсмяла. Загукала като гургулица. Нощта била душна. Тя много добре чувствувала, че малко по малко желанието обзема и него. И със същото гукане, което аз тъй добре познавам, почнала да го приласкава:

— Ако го направиш с мен десет пъти, ще ти подаря ново, везано наметало.

Той беше мръсен, дрипав роб. Никога дотогава не бе притежавал наметало. Пък и във всеки роб — тъй мисля аз, макар ти да не си съгласен с мене — има нещо долно. Настъпват мигове, когато сам той иска, просто трябва да бъде роб; макар ти да твърдиш, че ние сме му втълпили това с бой.

Може би всичко е станало по тая причина: той искаше да бъде свободен, свободен на всяка цена. А наметалото представлява собственост — път към свободата. И така, той престанал да мисли за онова, което владеело мислите му дотогава; и ако дотам го докарала любов, то именно любовта го подтикнала и към изневяра. Във всеки случай казал:

— Ела в леглото ми.

И понеже жена ми своевременно се била погрижила леглото да е широко и да не скърца, пъхнала се веднага при него като разгонена свиня.

Дълго траяла тяхната любовна нощ — любовната нощ на съпругата и на роба. Девет пъти успял да задоволи той ненаситницата. Сетне казал:

— Не мога повече.

Ала тя не била доволна, искала го до сетните му сили:

— Не станат ли десет пъти, нищичко няма да получиш.

И макар да бил вече съвсем отпаднал, само от яд той й дал и десетото доказателство за своята мъжественост. Жена ми почувствувала, че този път той я обладал с презрение и с ярост; при десетия път той я обидил. Задушена от злоба, тя процедила:

— Пазарих те да прекопаеш нивата ми, ала ти прекрачи нейния синор и копа у съседите. Върви си, нищо не ще получиш!

Тъй в края на краищата и двамата измамници излезли измамени. Ала Езоп, навярно от яд към моята невярна съпруга, а може би и от срам пред самия себе си, решил да ми изповяда всичко. Дойде при мене на следния ден и ме заговори; каза ми:

— Искам да се оплача пред теб от съпругата ти. Бъди ти съдия между нея и мен!

Бях в добро настроение, защото вечерта, прекарана сред приятели, бе породила много мисли, бяха се възхищавали от ума ми. Проявих благосклонност към него и наредих да извикат съпругата ми.